Разлика между версии на „Gymnocalycium pugionacanthum“
(→Описание Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port) |
|||
| Ред 100: | Ред 100: | ||
Аржентина - Катамарка, Ла Риоха. | Аржентина - Катамарка, Ла Риоха. | ||
| − | == Описание <ref>Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port</ref>== | + | == Описание <ref>Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port</ref><ref>M. Meregalli*, T. Kulhánek, 2015. Gymnocalycium pugion onacanthum Backeberg ex H. Till, 1987. Designatio tion of an epitype. - Schütziana 6, #3: p. 11 - 24.</ref>== |
Единични растения, доста рядко и случайно разклоняващи се. | Единични растения, доста рядко и случайно разклоняващи се. | ||
| − | '''Стебло''': тъмно-синкаво-зелено полу-сферично, | + | '''Стебло''': тъмно-синкаво-зелено полу-сферично, 10 - 18 cm в диаметър. |
| − | ''' | + | '''Корен''': реповиден, единичен или разклонен. |
| − | ''' | + | '''Ребра''': около 10 - 15 (-20) на брой, до 8 мм. високи и до 25 широки, с леки напречни бразди. |
| − | ''' | + | '''Централни бодли''': няма, много рядко 1 бр. |
| − | '''Цветове''': кремаво-бели с кафеникаво-розово гърло отвътре, отвън маслинено зелени с червен връх | + | '''Радиални бодли''': 6 - 9 (–11) броя, 20 - 30 мм. дълги, много яки, четири двойки и един насочен надолу, черновати отначало, после пепелно-сиви. |
| + | |||
| + | '''Цветове''': кремаво-бели с кафеникаво-розово гърло отвътре, отвън маслинено зелени с червен връх и бели краища, до 5 на 5.5 см. Цветната тръбичка и завърза - само 1.5 см. | ||
'''Плодове''': вретеновидни, синьо- до сибо-зелени, с восъчен налеп, 2.5 - 3 на 1.3 см. | '''Плодове''': вретеновидни, синьо- до сибо-зелени, с восъчен налеп, 2.5 - 3 на 1.3 см. | ||
| − | '''Семена''': 1.2 на 1 мм., кафяво-черни. | + | '''Семена''': 1.2 на 1 мм., матови, тъмночервени до кафяво-черни. |
* Смята се за по-старо название на ''Gymnocalycium catamarcense'', а преди е бил считан за форма на ''G. hybopleurum''. | * Смята се за по-старо название на ''Gymnocalycium catamarcense'', а преди е бил считан за форма на ''G. hybopleurum''. | ||
Версия от 10:20, 21 ноември 2015
Произход
Аржентина - Катамарка, Ла Риоха.
Описание [1][2]
Единични растения, доста рядко и случайно разклоняващи се.
Стебло: тъмно-синкаво-зелено полу-сферично, 10 - 18 cm в диаметър.
Корен: реповиден, единичен или разклонен.
Ребра: около 10 - 15 (-20) на брой, до 8 мм. високи и до 25 широки, с леки напречни бразди.
Централни бодли: няма, много рядко 1 бр.
Радиални бодли: 6 - 9 (–11) броя, 20 - 30 мм. дълги, много яки, четири двойки и един насочен надолу, черновати отначало, после пепелно-сиви.
Цветове: кремаво-бели с кафеникаво-розово гърло отвътре, отвън маслинено зелени с червен връх и бели краища, до 5 на 5.5 см. Цветната тръбичка и завърза - само 1.5 см.
Плодове: вретеновидни, синьо- до сибо-зелени, с восъчен налеп, 2.5 - 3 на 1.3 см.
Семена: 1.2 на 1 мм., матови, тъмночервени до кафяво-черни.
- Смята се за по-старо название на Gymnocalycium catamarcense, а преди е бил считан за форма на G. hybopleurum.
- Наскоро е описан отделен вид от Катамарка - Gymnocalycium schmidianum. Отличава се с със зелено тяло до 20 и повече см. диаметър, 13 - 20 броя ребра, понякога има 1 - 2 централни бодли, светлосиви с розоват отенък, закривени и по-яки (7 - 13 бр.) радиални бодли, розовати цветове, по-дълги и синкави плодове, по-едри семена. Описани са и подвидовете: G. schmidianum ssp. schmidianum, G. schmidianum ssp. asperum.[3]
Отглеждане
Считат се лесни за отглеждане кактуси. През лятото се поливат редовно и обилно. Въпреки, че издържат преките слънчеви лъчи, по-добре се чувстват на леко засенчени места. През зимата се държат напълно сухи, при температури 5 - 10°C. Толерантни са към кратки застудявания до -10°C.
Размножаване: размножава се основно чрез семена.
Синоними
- Gymnocalycium catamarcense
- G. catamarcense acinacispinum
- G. catamarcense schmidianum
Фотогалерия
Gymnocalycium (catamarcense ssp.) schmidianum
Източници
- ↑ Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port
- ↑ M. Meregalli*, T. Kulhánek, 2015. Gymnocalycium pugion onacanthum Backeberg ex H. Till, 1987. Designatio tion of an epitype. - Schütziana 6, #3: p. 11 - 24.
- ↑ Meregalli, M., Kulhánek, T. 2015. Gymnocalycium schmidianum, a good species. Notes on its distribution and ecology and description of a new subspecies. Schütziana Vol. 6, Issue 1, p. 3–40.
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
