Pediocactus knowltonii

Pediocactus knowltonii
Класификация
царство: Plantae семейство: Cactaceae подсемейство: Cactoideae триб: Cacteae род: Pediocactus вид: knowltonii
Научно наименование
Pediocactus knowltonii L.D.Benson
Синоними
Pediocactus bradyi var. knowltonii Pediocactus simpsonii var. knowltonii
Видове
Pediocactus bradyi Pediocactus bradyi ssp. bradyi Pediocactus bradyi ssp. despainii Pediocactus bradyi ssp. winkleri Pediocactus knowltonii Pediocactus nigrispinus Pediocactus paradinei Pediocactus peeblesianus Pediocactus peeblesianus ssp. fickeiseniorum Pediocactus peeblesianus ssp. peeblesianus Pediocactus sileri Pediocactus simpsonii

Транскрипция на български

Педиока̀ктус но̀ултъний

Произход

Открит е през май 1958 г. в САЩ, Колорадо, р. Лос Пинос, в близост до Ла Бока от Фред Ноултън (Fred G. Knowlton). Популациите са в много малък ареал на границата на щатите Ню Мексико и Колорадо - окръг Сан Хуан в щата Ню Мексико и окръг Ла Плата в щата Колорадо.

Описание

Описан е през 1960 г. от Lyman David Benson (L.D.Benson) и е със статут на признат вид според IOS.

Стебло: Единично или разклонено в основата, с височина 0,7 ÷ 5,5 cm и диаметър 1,0 ÷ 3,0 cm.

Ребра: Миниатюрни мамили с височина 2,0 ÷ 4,0 mm и диаметър 1,0 ÷ 2,0 mm.

Централни бодли: Няма.

Радиални бодли: 18 ÷ 26 с дължина 1,0 ÷ 1,5 mm, бледо-кафяви, розови или бели.

Цветове: Розови с височина 1,0 ÷ 3,5 cm и диаметър 1,0 ÷ 2,5 cm.

Плодове: С височина 4,0 mm и диаметър 3,0 mm.

Семена: С размери 1,5 × 1,0 ÷ 1,2 mm.

Отглеждане

Грижи: Вид, срещащ се в Колорадското Плато в съседство с Големия Басейн. Приспособен е към 2 периода на растеж (начало - късната зима и късното лято) и покой (начало - късната пролет и късната есен). Периодът на най-активен растеж е късната зима и ранната пролет, когато температурите през нощта са отрицателни или около 0°C, а през деня - положителни. Тогава изисква най-много вода (pH 5,0 ÷ 5,5). Със затопляне на времето към късната пролет, когато нощните температури се задържат трайно над 12°C, количеството вода и честотата на поливане се намаляват постепенно до пълно спиране от около средата/края на юни до около средата/края на август. Поливане в горещо и слънчево време през периода на летен покой е пагубно. При мрачно и хладно време поливането е по-безопасно. От средата на есента до средата на зимата растенията се държат напълно сухи, на студено и проветриво място, защитени от дъжд и сняг, но изложени на вятър и отрицателни температури. Издържат на ниски температури (-20°C, София, 31.01.2012). Периодът на цъфтеж е април - май. Пъпките се образуват през време на вторичния растеж през късното лято и ранната есен, растението презимува с тях и ги развива в цветове през следващата пролет. Почвената смес трябва да бъде с преобладаващо минерален състав, добра въздухо- и водо-пропускливост, и с по-едър зърнометричен състав. Корените е необходимо да имат условия за здраво захващане към сместа, тъй като са контрактилни и в периодите на покой издърпват растението надолу в сместа до пълно заравяне. Расте без проблем на директно слънце. Необходима е постоянна растителна защита с подходящи фунгициди, инсектициди и акарициди.

Размножаване: Чрез семена, вкореняване на издънки, отделени от основното растение, или на свалени от подложка растения. При отглеждане от семена има нормално издължаване на семеначетата през първите 2 ÷ 4 години, което със съзряването постепенно изчезва. Вероятно е жизнено необходимо на растението, за да имат корените пълноценна контрактилност. Видът не се самоопрашва, необходимо е кръстосано опрашване.

История

За 20 години от откриването си, при изчислен брой над 100 000 индивида, видът е доведен до опасност от изчезване с под 1 000 индивида, останали само в една основна жизнеспособна популация в Ню Мексико (второстепенната популация в Колорадо, откъдето е типът, не е имала показания за жизнеспособност). Причини за деградацията са основно бракониерството, разработката на петролни залежи в района, изкопаването на голямо количество индивиди от местно любителско сдружение поради погрешна преценка, че строящият се яз. Навахо ще наводни основната популация, суша и вредители и диви животни. След ефективни мерки за съхранение и възстановяване на вида, взети от щатското и федерално управление, видът е защитен, взети са активни мерки за съхраняване на останалите диви индивиди с ограждения и реинтродуциране на растения, вкоренени от издънки от диви растения, отгледани от диви семена в културни условия и за създаване на нови популации в близост до известните.

Допълнителна информация

Видът е най-малкият по размери и най-редкият от рода Pediocactus. Извършените анализи на хлоропластова ДНК потвърждават много близка родственост на вида с Pediocactus simpsonii, от който се смята, че е мутирал сравнително неотдавна.

Видът е с нищожна вариабилност на морфологичните и генетичните си белези. Полевите номера в обращение се отнасят за един и същ материал на едно и също място.

Фотогалерия

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 

Източници

---

small|like}}

<google1 style="2"></google1>