Разлика между версии на „Gymnocalycium alboareolatum“
(Нова страница: {{#seo: title=Gymnocalycium alboareolatum| titlemode= append | keywords=Gymnocalycium alboareolatum, кактус, кактуси, енциклопедия | descriptio...) |
м |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
:* [[Gymnocalycium baldianum]] | :* [[Gymnocalycium baldianum]] | ||
:* [[Gymnocalycium bayrianum]] | :* [[Gymnocalycium bayrianum]] | ||
+ | :* [[Gymnocalycium berchtii]] | ||
:* [[Gymnocalycium bodenbenderianum]] | :* [[Gymnocalycium bodenbenderianum]] | ||
:* [[Gymnocalycium bruchii]] | :* [[Gymnocalycium bruchii]] |
Версия от 04:08, 26 януари 2014
Произход
Аржентина - Ла Риоха, Вила Бустос - 800 - 1500 м. над м. р. Има ограничено разпространение, до 100 кв. км. Расте на чакълести склонове, тялото му обикновено е под земята и трудно се забелязва ако не е цъфнал или с плодове.
Описание [1] [2]
Стебло: обикновено единично. Сиво-зелено, лъскаво, сферично-приплеснато, до 2 см. високо и до 6 (- 8) см. в диаметър. Често оцветено в бронзово-лилави тонове.
Корен: голяма подземна част и реповиден корен.
Ребра: от (8) 9 до 11 на брой, туберкулите са издадени и разделени на ъгловати туберкули.
Ареоли: кръгли до овални, 5 мм. дълги, с ясно изразен бял мъх.
Централни бодли: няма.
Радиални бодли: (5) 6 - 7 (-9) броя, здрави, често извити към тялото, но понякога прави, до 10 мм. дълги, кафяви, с восъчен налеп.
Цветове: фуниевидни, сребристо-бели, с розона или зелена ивица, външно беловато-розови със зелена ивица, 6.5 см. високи и около 4.5 см. диаметър. Близалцето е беловато с 11 дяла. Цветната тръбичка е дълга до 3 см. и тънка, около 17 мм. широка.
Плодове: 25 - 30 мм. дълги, синкаво-зелени с восъчен налеп, с вградени разави люспи, цепят се вертикално.
Семена: кълбовидни до шапковидни, около 1 - 1.3 мм., черни с груба повърхност и широк базален хилум.
Отглеждане
Считат се за не много лесни за отглеждане кактуси. Младите растения са чувствителни към застойна влага. През лятото могат да се поливат редовно и обилно. Издържат преките слънчеви лъчи, но добре се чувстват по-добре и на леко засенчени места. През зимата се държат напълно сухи, при минимални температури от 4 - 10°C. Толерантни са към кратки застудявания до - 5°C.
Размножаване: основно чрез семена.
Полеви номера
P221, WR 716, STO 88-180
Фотогалерия
Източници
small|like}} | <google1 style="2"></google1> |