Yavia cryptocarpa
Yavia cryptocarpa | |||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
![]() | |||||||||||||||||||||||||
Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
Yavia cryptocarpa R.Kiesling & Piltz | |||||||||||||||||||||||||
Видове | |||||||||||||||||||||||||
Съдържание
Транскрипция на български
Явия криптокарпа
Произход [1] [2]
Yavia cryptocarpa расте от Аржентинската страна непосредствено до границата с Боливия в провинция Хухуи, близо до Ла Куиака, на 3 700 м н.в. Растителността е нищожна, само с рядко разположени храсти. Временни треви могат да се видят за няколко седмици след дъждовете, които валят между декември и март, но е възможно да има превалявания от октомври до април. Професорът на един от авторите, Д-р Анхел Л. Кабрера, считал територията, в която е открит този нов кактус за ендемично място и вдъхновил групата да търси много внимателно в тамошната растителност. Д-р Кабрера (1908-1999) беше директор на голям проект за изучаване флората на провинция Хухуи, където е провеждал многобройни изследвания в продължение на много години.
Екземплярите от Yavia растат в цепнатините на каменистата почва по хоризонтални или леко наклонени участъци.
Описание [3] [4]
За бърза представа за външния вид на Yavia cryptocarpa може да се даде кактусът най-приличащ на него, а това би бил Epithelantha micromeris. Малките стъбла на Yavia за единични, много рядко с две или повече глави, и нормално подаващи се точно на нивото на почвата или дори по-ниско, вдълбани в цепнатините. Някои дори са покрити от камъчета.
Стъблата са малки; екземпляр с диаметър 25 mm е изключително тлъст и стар. Имат плосък връх с покрито с власинки вгъване в центъра. Този горен диск е единствената видима част от растението и единствената част, получаваща слънчеви лъчи. Ареолите са подредени в множество линии, които не са истински ребра, а по-точно малки изпъкналости, за които определението туберкули би било прекалено. Бодлите са малки, дълги 0,3 до 0,7 mm и са трудно видими без помощта на лупа.
Страничната част на стъблото е почти цилиндрична и с вертикално концентрични пръстеновидни нагъвания. Тази вертикална концентрична нагънатост е свързана с отрасла епидермисова тъкан на горния диск, която с течение на времето достига страниците на стъблото заедно с полуразрушените и полу-опадали бодли. Авторите считат, че всяка вертикална концентрична гънка е свидетелство за годишния прираст и са документирали повече от 20 на някои растения. Култивираните растения променят радикално външния си вид
Корените са конични, сочни и са продължение на подземната част на стъблото. Много често подземната част на стъблата и корените са сплеснати от камъните (което прави екземплярите много подходящи за хербарий).
Най-интересната част от морфологията е растежният център на растението, където един или повече цветове се формират едновременно. Този дълбок център, който е пълен с власинки, предпазващи плода по време на неговото формиране в продължение на месеци, е мястото, където плодът изсъхва и, където новите пъпки избутват плодовете и семената за разпръскване.
Отглеждане
Фотогалерия
Източници
- ↑ KIESLING R. & PILTZ, J. Yavia cryptocarpa R. Kiesling & Piltz, gen. & sp. nov. Kakteen Succ. 52(3): 57-63, 2001.
- ↑ UICN (1994) Categorías de las listas rojas de la UICN: 1-22. Gland. Switzerland.
- ↑ KIESLING R. & PILTZ, J. Yavia cryptocarpa R. Kiesling & Piltz, gen. & sp. nov. Kakteen Succ. 52(3): 57-63, 2001.
- ↑ UICN (1994) Categorías de las listas rojas de la UICN: 1-22. Gland. Switzerland.
small|like}} | <google1 style="2"></google1> |