Tephrocactus bonnieae
| Tephrocactus bonnieae | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Tephrocactus bonnieae (D.J.Ferguson + R.Kiesling) Stuppy | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
Произход
Западна Аржентина - провинция Катамарка, между 2500 и 3300 м. надм. вис. Има ограничен ареал, само около 20 км2 в зоната на пуната. Числеността му се смята за намаляваща, поради нелегално събиране, макар и зоната му на обитание да не е проучена напълно. [1]
Названието идва от името на откривателя му: Bonnie Brunkow.
Описание [2] [3] [4]
Тяло: разклонено, геофитно, дребно, достига размери до 15 см. диам. През повечето време най-младите и връхни сегементи се намират заровени на нивото на земята и ако растението не е цъфнало, се забелязва трудно. През сухия период корените се свиват и издърпват цялото растение под земята, което често се покрива нацяло от почвата.
Корен: дебел, грудковиден.
Стеблени сегменти: сивозелени, сплескано-сферични до цилиндрични, от 1 до 2,5 на 2,5 см. размер. Яки и здраво закрепени в основата си, туберкулатни.
Туберкули: ниски, до 3 - 6 мм, оградени с браздички едни от други.
Ареоли: кръгли, малки.
Бодли: 9 - 20 бр., розовати или по-тъмни, посивяващи впоследствие. Притиснати са към стъблото, радиално разположени. Достигат до 4 мм. на дължина.
Цветове: розово-бели или светлорозови, 3 - 4 см. в диаметър. Перикарпа е почни коничен, 7 - 10 на 10 - 15 мм., с малко ареоли, с малко люспи и власинки до 3 мм. Външните листчета са месести, зелено-кафяви, вътрешните розови. Близалцето е розово. В хабитата си цъфти от Ноември до Февруари.
Плодове: кеглевидни до яйцевидни, 1.5 на 1 см., отначало са месести, после - сухи, тънкостенни.
Семена: 2 - 3 на 3 - 5 мм.
Отглеждане
Не особено труден за отглеждане кактус, но на собствен корен нараства доста бавно. Необходим е пропусклив и добре дрениран минерален субстрат и по-дълбоки контейнери заради реповидния му корен. Това е един светлолюбив кактус, който се нуждае от директно излагане на слънчевите лъчи. През лятото е нужно да го поливаме редовно. През зимата трябва да поддържаме растението напълно сухо, при минимални температури около 5 - 10°C, което благоприятства последващ обилен цъфтеж. Толерантни са към застудявания до -9° (-12) C.
Размножаване: чрез семена или вкореняване на резници (стеблени сегменти), често също се присажда.
Синоними
- Puna bonnieae
- Maihueniopsis bonnieae - счита се за валидно след 2012[5]
Фотогалерия
Източници
- ↑ Demaio, P., Kiesling, R., Trevisson, M. & Perea, M. 2013. Tephrocactus bonnieae. The IUCN Red List of Threatened Species. Version 2014.3. <www.iucnredlist.org>. Downloaded on 16 December 2014.
- ↑ Hunt, D. R. et al. 2006. The New Cactus Lexicon. Milborne Port: DH Books.
- ↑ Anderson, E. F., 2001. The Cactus Family. Timber Press Inc.: Portland.
- ↑ Ferguson, D. J. & R. Kiesling. 1997. “Puna bonnieae (Cactaceae), a new species from Argentina,” Cactus and succulent journal (U.S.), 69 (6), 287-‐ 293.
- ↑ Anderson, E.F. 1999. Some nomenclatural changes in the Cactaceae, subfamily Opuntioideae. Cact. Succ. J. (Los Angeles) 71(6): 324–325.
