Stenocereus griseus
Stenocereus griseus | |||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
![]() | |||||||||||||||||||||||||
Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
Stenocereus griseus (Haw.) Buxb. | |||||||||||||||||||||||||
Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Видове | |||||||||||||||||||||||||
|
Произход
Разпространен е в Колумбия, Венецуела, Мексико /редица южни и централни щати/, Тринидад и Тобаго, Антилските острови. Расте сред пустинни храсталаци и тропически листопадни гори. Не е рядък, а достатъчно многочислен и широкоразпространен вид.
Описание [1]
Тяло: едър храст или малко дърво, до 6 – 9 m високо. Понякога се разклонява от оснавата, понякога има явно стъбло, до 35 cm дебело.
Стебла: прави, 8.5 - 15 cm в диаметър, тъмнозелени или синкавозелени, поне към върха.
Ребра: 7 – 8( -10) бр., 2.5 – 3 cm високи.
Ареоли: през около 3 cm и 1 cm в диаметър.
Бодли: шиловидни, сиви или беловати, с черен връх.
Централни бодли: по 1 бр., достигат 1.5 до 2.5 ( - 6) cm на дължина.
Радиални бодли: 7 бр., около 1 cm.
Цветове: 7 - 8 см. големи., с 18 на 13 mm перикарп. Отвън са розови, отвътре бели, близалцето е изкарано преди да се отворят.
Плодове: почти топчести, червени, ок. 5 cm диам., бодливи, с червена вътрешност. Смятат се за ядливи.
Отглеждане
Сравнително лесен за отглеждане кактус. В родината му се използва за строеж на живи огради. Поради спецификата на корените си, се нуждае от по-широк съд за отглеждане или култивиране на открито. Препоръчва се добре дрениран и пропусклив субстрат и от директно излагане на слънчевите лъчи. Полива се редовно и обилно, като се изчаква почвата да засъхне напълно. През зимата се държи напълно сух в светли помещения при минимални температури от около 10 - 12°C.
Размножаване: от семена и резници.
Синоними
- Cereus griseus
- Cereus eburneus
- Lemaireocereus griseus
- Ritterocereus griseus
- Lemaireocereus deficiens
- Ritterocereus deficiens
- Stenocereus deficiens
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.