Rauhocereus
| Rauhocereus | |||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||
| Rauhocereus Backeb. | |||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||
Съдържание
Транскрипция на български
Раухоцереус
Произход
Rauhocereus е род от Trichocereeae, състоящ се само от един вид. Разпространен е в северната част на Перу (Амазонас, Кахамарка) от 400 до 2500 m надм. вис. в сухи гори и гъсталаци. Двата подвида на единствения му описан вид са географски разделени.
Описание[1]
Храстовидни колоновидни растения, разклонени най-често в основата и образуващи групи от изправени синкавозелени стебла с 5 - 6 туберкулатни ребра. Туберкулите са с много характерни страни, ареолите са пухести. Радиалните бодли са къси, понякога пектинатни, двете централни са по-яси и по-дълги. Цветовете са нощни, самостерилни, камбанковидни до дисковидни, бели, появяват се около върха на стеблата, цветната тръбичка е с множество гъсти люспи и мъхести кафеви власинки, опрашват се от прилепи. Плодовете са яйцевидни, месести, малиново или по-тъмно виолетовочервени, месото им е оранжево до яркочервено с остатък от цвета. Цепят се надлъжно от основата си. Семената са по-скоро дребни, удължени черни, лъскави, с фина микроскопска шарка.
Видове [2]
- Rauhocereus riosaniensis
Синоними
- Отъждествяването му с род Browningia не е много коректно. Счита се за натурален хибрид, близък с родовете Borzicactus, Espostoa, Haageocereus, Matucana, Mila, Oreocereus, Oroya и Pygmaeocereus.[1]
Фотогалерия
Rauhocereus riosaniensis
