Quiabentia verticillata
| Quiabentia verticillata | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Quiabentia verticillata (Vaupel) Borg | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
Произход
Аржентина (Чако, Формоза, Хухуй, Салта), Боливия (Кочабамба, Чукисака, Санта Крус, Тариха) и Парагвай до към 1000 m надм. вис. Расте по сухи ниски места, на глинести почви. [1]
Описание [2] [3]
Тяло: храстовидно или малко дърво, високо от 2 до около 15 m. Основният ствол е доста як, с бодли около 7 cm.
Стебла: дистално разклоняващи се, около 1 - 3 cm диаметър.
Листа: месести, овални до ланцетовидни, големи 1.5 на 4 до 5 cm.
Бодли: по няколко до множество на свяка ареола, по-малки от тези по дънера.
Цветове: светлочервени до почти бели, крайни, до 1.5 cm широки.
Отглеждане
Не е труден за отглеждане. Сухоустойчив вид, не е много взискателен към почвата. Сравнително малко култивиран вид заради глохидиите си и трошливите си бодли. Обича пълно слънчево разположение до леко засенчване. Да зимува на сухо и прохладно, минимални температури около 10° не по-ниски от 0° C. Не е толерантен на отрицателни температури, понася само леки слани.
Размножаване: предимно чрез стеблени резници.
Фотогалерия
Quiabentia zehntneri, Quiabentia verticillata
Източници
- ↑ Oakley, L. & Pin, A. 2013. Quiabentia verticillata. The IUCN Red List of Threatened Species 2013: e.T152502A644121. . Downloaded on 01 October 2016.
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.
- ↑ Anderson, E. F., 2001. The Cactus Family. Timber Press Inc.: Portland.
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
