Pseudoacanthocereus sicariguensis
| Pseudoacanthocereus sicariguensis | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Pseudoacanthocereus sicariguensis (Croizat & Tamayo) N.P.Taylor | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
Произход
Разпространен е в Колумбия (?) и Северна Венецуела (Фалкон, Лара, Зулиа) от 100 до 1000 m надм. височина сред сухи храсталаци. Смята се за недобре изучен вид с разкъсан ареал.[1]
Описание [2]
Тяло: рехав широк храст;
Клони: до 2 m дълги, 1 - 2.5 cm дебели, зелени на цвят.
Ребра: 2 - 8 бр.;
Ареоли: през 2 cm отстоящи;
Бодли: 6 - 10 бр., до 20 mm, тънкоигловидни;
Цветове: 16 на 8 cm; тръбичката и перикарпа са 9 mm на 13 cm с шиловидни люспи 4 - 7 mm, а ареолките са им с фини бодлички до 17 mm.
Отглеждане
Лесен вид за отглеждане, да не се излага на температури под 10°С, устойчив е на засушаване и жега. Има нужда от честично засенчване или разсеяна светлина. Пореста и богата на органика почва, периодично минерално торене. Редовно поливане през летния период и разредено до минимум през зимния.
Размножаване: от резници, също и от семена.
Синоними
- Acanthocereus sicariguensis
- Strophocactus sicariguensis
Фотогалерия
Източници
- ↑ Nassar, J. 2017. Pseudoacanthocereus sicariguensis (amended version of 2013 assessment). The IUCN Red List of Threatened Species 2017: e.T151789A121567138. https://dx.doi.org/10.2305/IUCN.UK.2017-3.RLTS.T151789A121567138.en. Downloaded on 12 March 2021.
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. dh Books, Milborne Port, UK.
