Pierrebraunia brauniorum
| Pierrebraunia brauniorum | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | |||||||||||||||||||||||||
Незастрашен | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Pierrebraunia brauniorum Esteves | |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
Съдържание
Произход
Този кактус е ендемичен за Минас Жерайс, Бразилия, където се среща в единично находище на около 1000 m надм. вис. Расте по скални върхове и корнизи с кварцитна или пясъчникова основа. [1]
Описание [2]
Тяло: слабо разклонени (най-вече от основата) храсти;
Клони: колоновидни, 30 – 70 на 7 – 8 cm, сивозелени или светлозелени (при младите), повърхността им е ситно гранулатна.
Ребра: 4 – 5 бр.
Цефалий: липсва;
Ареоли: близко разположени.
Бодли: 5 – 6 (-7) бр., до 3 – 4.5 (- 6) cm, игловидни;
Цветове: дневни, тръбовидно-камбанковидни, отвън са розови, с няколко люспи, 3 на 1.5 – 2.5 cm, пекикарпа е жълтозелен. Цъфтящите ареоли са с гъсти власинки до 6 cm.
Плодове: сферични до яйцевидни, около 3 на 3.5 cm, розови до виненочервени, имат розовочервена вътрешност.
Семена: 1.3 – 1.5 на 0.6 mm, с гладка кутикула.
- Статусът му не е сигурен, напомня някои видове Pilosocereus spp. (например P. fulvilanatus), което говори за възможността да е междувидов хибрид.
Отглеждане
Сравнително бързорастящ вид, но не е често срещан в култура. Топлолюбив е, да се гледа на максимално слънце (минимално 4 - 6 часа ако е вътре) и минимални температури до 10 - 15° С. Почва - добре дренирана, предимно минерална. Расте добре на собствен корен. Зимата да се държи сух, издържа до минимални температури от 0 до 5° С.
Размножаване: от семена или от резници.
Фотогалерия
Източници
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
