Leptocereus paniculatus
| Leptocereus paniculatus | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Leptocereus paniculatus (Lam.) D.R.Hunt | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
Произход
Среща се в Хаити и Доминиканска република. Расте по сухи храсталаци и скални терени, край пътища и в сухи субтропични гори. Уязвим вид с намаляваща численост. [1]
Описание [2][3]
Растенията имат дърввовидна форма, свободно разклонени горе, достигат до 6 - 10 метра или повече височина. Дънерът им е до 30 cm дебел, закръгля се и се заглажда с възрастта. По короната му често се заселват различни епифитни растения.
Стъбла: сегментирани, 4 - 6-ребрени, 4 - 6 cm диаметър.
Ребра: по младите сегменти са 1.5 - 2.5 cm високи, тънки и остри, ниско вълнисти.
Ареоли: през 1.5 - 2.5 cm.
Бодли: 12 - 20 броя, игловидни, кафеникави до сиви, до 2 cm дълги.
Цветове: тръбовидни, по крайните ареоли на връхните крайни сегменти на короната, нощни, често по няколко (1 - 4 бр.) на една ареола, 5 - 7 дълги и 2 cm диаметър. Цветните ареолки са пухести, с няколко слаби четинки. Завърза е къс, заедно с тръбичката са отвън зелени с ареолки и люспи, отвътре са с удължено-яйцевидни тъпи бели или леко розови листенца. Вътре имат жълти прашници и няколко къси близалца.
Плодове: удължено-яйцевидни, дълги 5.5 - 7 cm и около 4 - 5 cm диаметър. Перикарпа е дебел и твърд. Вътре са слизести и с неприятен вкус. Не се нападат от птици и не се ядат от хората.
Семена: черни, крушевидни със страничен хилум.
Отглеждане
Редки в култура до направо непознати сред колекционерите на катуси растения. Култивирането му не би трябвало да представлява трудност. Нуждае се от добре дрениран и пропусклив субстрат за кактуси, в родината си обитават песъчливи почви. Светлолюбив, издържа на директно слънце, но се чувства добре и на частична сянка. Трябва да се полива редовно през лятото. През зимата се поддържа напълно сух или с рядко поливане при минимални температури не по-ниски от 10 - 12°C. Издържа на леки слани и краткотрайни застудявания до 0°C, но най-добре е да се предпазва от студ.
Размножаване: от семена и чрез резници.
Синоними
- Neoabbottia paniculata
- Cereus paniculatus
- Cactus paniculatus
Фотогалерия
Източници
- ↑ Gann, G.D. 2017. Leptocereus paniculatus (amended version of 2013 assessment). The IUCN Red List of Threatened Species 2017: e.T152536A121538822. http://dx.doi.org/10.2305/IUCN.UK.2017-3.RLTS.T152536A121538822.en. Downloaded on 21 April 2018.
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.
- ↑ Britton, N. L & J. L. Rose, 1921. Neoabbottia, a new cactus genus from Hispaniola. - SMITHSONIAN MISCELLANEOUS COLLECTIONS, 72 (9): 10 pp. [1]
