Facheiroa ulei
| Facheiroa ulei | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
_Werdermann.jpg) | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Facheiroa ulei (Gürke) Werderm. | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
Произход
Разпространен е в Бразилия (северен Баия, източно от р. Сан Франциско) в сухи гори (каатинга) от 400 до 950 m надморско ниво. Среща се предимно на скалисти терени от кварцови и пясъчникови породи. Широкосрещан вид със стабилна численост. [1]
Описание [2]
Тяло: дървовидно, доста разклонено, до 5 m високо. Има къс ствол 10 – 20 cm дебел.
Клони: 5 до 7 cm в диаметър, лъскаво тъмнозелени.
Ребра: 15 – 20 бр., 6 – 8 на 8 – 9 mm.
Ареоли: 3 – 5 mm в диаметър, 7 до 12 mm раздалечени.
Централни бодли: 2 – 4 броя, 1 до 3 cm. Бодилите са червеникаво-кафяви.
Радиални бодли: 10 – 15 бр., 10 – 15 mm.
Цефалий: около 20 на 4 cm, като руно, има гъсти къси червенокафяви власинки.
Цветове: 3 cm, с бели листчета. Люспите им отвън са с кафяви власинки.
Плодове: сплеснато-сферични до крушовидни, ок. 6 на 4 cm. Смятат се за ядливи от местните жители.
Семена: широко овални, 1.0 на 0.7 mm, кафяви.
Отглеждане:
Не се срещат често в култура, топлолюбиви и сравнително бавно растящи растения. Предпочита предимно минерален, добре дрениран почвен субстрат. Поливат се по-рядко, с умерено количество вода. Цъфтят след достигане на значителна възраст и размери, което не е много вероятно при саксийно отглеждане. Нуждаят се от най-силното слънце, което може да се осигури. През зимата се държат напълно сухи при минимални температури 12 - 15 °C. Издържат на краткотрайни застудявания до 0° C, но най-добре е да се предпазва от слани и ниски температури.
Размножаване: от семена или вкореняване на разклонения, резници.
Синоними
- Cephalocereus ulei
- Facheiroa pubiflora
Фотогалерия
Източници
- ↑ Machado, M. & Braun, P. 2013. Facheiroa ulei. The IUCN Red List of Threatened Species 2013: e.T40929A2944532. http://dx.doi.org/10.2305/IUCN.UK.2013-1.RLTS.T40929A2944532.en. Downloaded on 20 February 2016.
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
