Epiphyllum oxypetalum
Epiphyllum oxypetalum | |||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
![]() | |||||||||||||||||||||||||
Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
Epiphyllum oxypetalum (DC.) Haw. | |||||||||||||||||||||||||
Видове | |||||||||||||||||||||||||
|
Произход
Разпространен е в Гватемала (Изабал) и Мексико (Чиапас, Веракрус) на неголеми надм. вис.
Описание [1]
Основни стъбла: закръглени и до 2 - 3 m дълги.
Крайни стъбла: плоски и тънки, зелени, елептично изострени, до 30 на 10 - 12 cm, краищата им са изрязано-вълнисти.
Цветове: 25 - 30 на 12 - 27 cm, отвън с множество люспи и тесни зеленикави или червеникави листчета. Отвътре са бели с широки 2.5 cm венчелистчета.
Плодове: червени с бяла вътрешност.
Отглеждане
Широко се култивира в тропическите страни, както е и обичайно оранжерийно растение в умерената климатична зона. Расте добре при частично засенчване и редовно поливане през периода на вегетация. Развива се добре при умерено високи температури, до 26°С. Почвата да е богата на хумус и биогени, добре дренирана, най-добре леко кисела /рН 5.5 - 6.5/. Зимува при 12 – 18°С и относително разредено поливане. Издържа на кратък студ до 0°С.
Размножаване: от семена или от резници.
Синоними
- Cereus oxypetalus
- Epiphyllum latifrons
- Phyllocactus grandis
- Epiphyllum acuminatum
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.