Discocactus bahiensis
| Discocactus bahiensis | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Discocactus bahiensis Britton & Rose | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
Произход
Бразилия – Баия, Сеара, Пернамбуко, Пиауи. Среща се на почви с почти чиста желязна руда, по-рядко на кварцови или гранитни кристални породи. ”Почти застрашен” вид с намаляваща численост вследствие на човешката дейност.
Описание [1]
Единични растения.
Стъблото е сплескано-кълбовидно, 4 – 7 на 5.5 – 18 cm.
Ребра: 10 – 15 бр., до 1 на 3 cm, понякога разделени на туберкули.
Ареоли: до 10 mm , 1 до 2.3 cm. едни от други.
Бодли: 5 – 11 бр., бледожълти до кафеникави отначало.
Централни бодли: няма.
Радиални бодли: до 3.5 ( - 4.5) cm, често преплитащи се, 0.5 до 3 mm диам.;
Цефалий: нисък, до 4.7 cm диаметър.
Цветове: 4 до 7.2 на 3 – 5.4 cm, по 2 или повече едновременно, листчетата са до 20 mm на 5 – 7 mm.
Плодове: зеленикавобели до червени, 2.5 до 5 на 0.8 - 1.0 cm.
Семена: до 1.8 на 1.9 mm дълги.
Отглеждане
Растат и цъфтят от април до октомври, с изсъхване на почвата между поливките, а твърде многото вода води до загниване на корените. Гледат се в предимно минерален, леко кисел и много добре отцедлив субстрат, садят се в не големи саксии. Нуждаят се от силна директна слънчева светлина или със следобедно засенчване. Зимата се държат при минимални температури над 12 - 15°C, като се поливат по-рядко и слабо или се държат сухи.
Размножаване: От семена. Често се присаждат.
Синоними
- Discocactus subviridigriseus
- Discocactus bahiensis subviridigriseus
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D. R. et al. 2006. The New Cactus Lexicon. Milborne Port: DH Books.
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
