Carnegiea gigantea

Carnegiea gigantea
Класификация
Научно наименование
	Carnegiea gigantea; (Engelm.) Britton & Rose
Синоними
	Cereus giganteus;

Съдържание

1 Произход
2 Описание ^[1]
3 Отглеждане
4 Синоними
5 Фотогалерия
6 Източници

Произход

САЩ - Аризона, Калифорния; Мексико - Сонора. Расте на скалисти склонове и пустинни равнини от 0 до 1300 м. надм. вис.

Описание ^[1]

Тяло: масивно колоновидно, до 16 m вис., дънера е дебел 30 до 75 cm. Остава неразклонено дълго ( над 50 г.) време, а после образува едно или повече паралелни стебла, изникващи странично от средата на основното.

Ребра: 12 - 30 бр.;

Ареоли: при младите стъбла и нецъфтящи части са на ок. 12 mm една от друга; цветните ареоли са почти непрекъснати, до 3.5 см., с по-гъсти и по-тънки бодли.

Бодли: 15 - 30 бр., неравни, най-дългите до 7 cm, сплескани, кафяви или сиви;

Цветове: близо до върховете на стъблата, дневни и нощни, фуниевидно-чашковидни, 9 - 12 на 5 - 6 cm. Перикарпа и хипантума с множество разделени люспи, с малки пухести ареолки без бодли. Околоцветника е бял отвътре. Тичинките са много. Цъфти напролет и през ранно лято.

Плодове: яйцевидни, червени или червено-зелени, 5 - 7,5 на 2.5 - 4.5 cm големи. Покрити са с люспи. Разделят се неправилно от върха.

Семена: широкоовални, лъскави, чернокафяви, 1.5 на 2 mm.

Това е един от най-добре известните колоновидни кактуси. Напомня по външност растенията от родове Neobuxbaumia и Pachycereus.

Отглеждане

Семеначетата растат доста бавно през първите години от живота си. Изискват пропусклива предимно минерална почва и топло, слънчево изложение с частично или пълно засенчване в следобедните часове. Поливането трябва да е доста ограничено и внимателно. Възрастните растения издържат на кратък студ до -10 ( -12)° С. Два вида кълвачи в хабитата му гнездят в стъблото, издълбавайки хралупи.
Размножава се от семена.