Austrocactus bertinii
| Austrocactus bertinii | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Austrocactus bertinii (J.F.Cels) Britton & Rose | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
Произход
Разпространени са в западната и южната част в Аржентина: Чубут, Неукен, Рио Негро, Ла Пампа, Санта Крус, както и в Чили /Аисен/ на 0 - 1000 m. надм. вис.
Описание [1] [2]
Стъбло: единично, но понякога разклонено, късо-цилиндрично, до 60 см височина и до 15 см в диаметър.
Ребра: 6 - 12, тъпи.
Централни бодли: 1 – 4 бр., закривени или с куки, 2 – 4 cm дълги.
Радиални бодли: тънки, игловидни, 6 – 10 ( - 11) на брой, ок. 1 cm.
Цветове: розовокафяви отвън и розовожълти отвътре; също розови с виолетова ивица, отварят се през деня, имат форма на камбанка, до 6 на 10 cm дълги, флоралните тръбички са къси, покрити със сноп от 5 – 6 четинковидни бодли. Близалцата са тъмночервени.
Плодове: яйцевидни до кълбовидни, почти сухи, покрити с бодли от 5 до 15 mm.
Семена: черни, ситноалвеолатни, с дължина 2 - 2,5 mm.
Отглеждане
Сравнително лесни, ако се държат сухи и на хладно до студено есента и зимата. Студоустойчиви са до -18°C или повече в сухо състояние. Често се присаждат. Растенията отгледани навън издържат пълно слънце.
Размножаване: от семена и вкореняване на разклонения.
Синоними
- Malacocarpus bertinii
- Cereus bertinii
- Notocactus patagonicus
- Austrocactus dusenii
- Austrocactus gracilis
- Austrocactus patagonicus
- Austrocactus colloncurensis
- Echinocereus bertinii
