Sclerocactus papyracanthus

Sclerocactus papyracanthus
Класификация
царство: Plantae семейство: Cactaceae подсемейство: Cactoideae триб: Cacteae род: Sclerocactus вид: papyracanthus
Научно наименование
Sclerocactus papyracanthus (Engelm.) N.P.Taylor
Синоними
Mammillaria papyracantha Pediocactus papyracanthus Toumeya papyracantha
Видове
Sclerocactus brevihamatus Sclerocactus brevihamatus ssp. brevihamatus Sclerocactus brevihamatus ssp. tobuschii Sclerocactus erectocentrus Sclerocactus glaucus Sclerocactus intertextus Sclerocactus johnsonii Sclerocactus mariposensis Sclerocactus mesae-verdae Sclerocactus nyensis Sclerocactus papyracanthus Sclerocactus parviflorus Sclerocactus polyancistrus Sclerocactus pubispinus Sclerocactus scheeri Sclerocactus spinosior Sclerocactus spinosior ssp. blainei Sclerocactus spinosior ssp. spinosior Sclerocactus uncinatus Sclerocactus uncinatus ssp. crassihamatus Sclerocactus uncinatus ssp. uncinatus Sclerocactus uncinatus ssp. wrightii Sclerocactus unguispinus Sclerocactus warnockii Sclerocactus whipplei Sclerocactus whipplei ssp. heilii Sclerocactus whipplei ssp. whipplei Sclerocactus wrightiae

Произход

САЩ (Аризона, Тексас и Ню Мексико), на равни песъчливи, между храсталаци и по тревисти места от 1000 до 2200 m надм. вис. Застрашен е от загуба на хабитати, поради човешката дейност.

Описание

Тяло: единично, удължено до цилиндрично, до 2.5 - 10 cm височина и до 1.5 – 3.5 cm диаметър.

Ребра: няма или са се разделили на туберкули.

Туберкули: удължени или конични.

Жлезисти бодли: има или не;

Радиални бодли: 5 – 9 бр., с дължина до 0.4 cm. Бели до вивкави, прави и твърди.

Централни бодли: 1 – 4 бр., прави или извити, никога с твърда кука, бели, сиви или кафяви, плоски и хартиевидни, гъвкави, с дължина от 1 - 5 cm.

Цветове: до 2. 5 на 2 – 2.5 cm, почти бели или са мацнати в кафяво отвън.

Плодове: дребни, зелени до кафяви, 4.5 – 6 на 4.5 mm, без или с малко люсни. Цепят се вертикално, изпускайки малобройните семена.

Семена: черни и лъскави, 2 - 3 mm диам.

Отглеждане

Трудни за отглеждане и бавно растящи растения. Нуждаят се от високо минерален и ниско хумусен субстрат. Садят се във възможно по-малки саксии, като се внимава да не се наранят и поливат след известно време, щото лесно може да загният. Поливат се по-рядко и с по-малко вода. Нуждаят се от директна слънчева светлина. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 12 °C. на най-слънчевото място, та да заложат пъпките си. Издържат на застудявания до - 12° C.

Размножаване: от семена, които прорастват трудно. Оцеляемостта по-натам също им е ниска, затова често се присаждат.

Полеви номера

SB 172, SB 504, SB 180, FH087.2, FH 083, FH 061.6

Фотогалерия

• 

Източници

---

small|like}}

<google1 style="2"></google1>