Ferocactus lindsayi

От Българска Енциклопедия за Кактуси
Версия от 00:47, 7 март 2016 на 7george (беседа | приноси) (Нова страница: {{#seo: title=Ferocactus lindsayi| titlemode= append | keywords=Ferocactus lindsayi, кактус, кактуси, енциклопедия | description=Българс...)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към навигациятаНаправо към търсенето

Ferocactus lindsayi
Ferocactus lindsayi Bravo.jpg
Класификация
царство: Plantae
семейство: Cactaceae
подсемейство: Cactoideae
триб: Cacteae
род: Ferocactus
вид: lindsayi
Научно наименование
Ferocactus lindsayi
Bravo
Видове
  • Ferocactus alamosanus
  • Ferocactus chrysacanthus
  • Ferocactus cylindraceus

Произход

Мексико (Мичоакан), от 240 до 300 m надморска вис. Известен е само от няколко естествени находища.

Описание [1][2]

Тяло: единично и рядко разклоняващо се близо до основата.

Стебло: сферично до късоцилиндрично, до около 40 cm в диаметър и става високо до 0.8 m, на цвят синкаво-зелено.

Ребра: около 13 – 18 бр.

Радиални бодли: около 5 – 6 (7) бр., 2 до 3.5 cm, жълтокафяви, посивяващи по-късно.

Централни бодли: 1 бр., до 4.5 cm дълги, прави, закръглени, на цвят като радиалните.

Цветове: жълти, 5 на 3 - 4 cm;

Плодове: яйцевидни или топчести, около 1.5 cm, червени;

Семена: удължени и извити, до 1 mm дълги, тъмнокафяви до черни.

Отглеждане

Относително лесни за отглеждане кактуси. Младите растения се садят в по-богат на хумус субстрат, при по-големите трябва да е по-слаб. В него да не присъства варовик. Саксията трябва да е с такъв размер, че кореновата система на кактуса да може да обхване целия обем от почва. Цъфтят при достигане на диаметър около 20 cm. Поливат се по-рядко, но обилно. Нуждаят се от най-силното слънце и свеж въздух, който може да се осигури, но на пролет, ако са зимували без слънце, е необходимо леко засенчване в началото, за да не получат слънчеви изгаряния. През зимата се държат напълно сухи при минимални температури 10 - 12 °C. Издържат на краткотрайни застудявания до -5° C.

Размножаване: от семена.

Полеви номера

BV 391, MZ 1238, NPT 313, PP 1157, SB 535, WTH 786

Фотогалерия

Източници

  1. ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.
  2. ↑ Pilbeam, J., Bowdery, D. 2005. Ferocactus. British Cactus and Succulent S., 116 pp.

small|like}} <google1 style="2"></google1>