Ferocactus herrerae

Ferocactus herrerae
Класификация
царство: Plantae семейство: Cactaceae подсемейство: Cactoideae триб: Cacteae род: Ferocactus вид: herrerae
Научно наименование
Ferocactus herrerae J.G.Ortega
Синоними
Ferocactus wislizeni herrerae
Видове
Ferocactus alamosanus Ferocactus alamosanus ssp. alamosanus Ferocactus alamosanus ssp. reppenhagenii Ferocactus chrysacanthus Ferocactus chrysacanthus ssp. chrysacanthus Ferocactus chrysacanthus ssp. grandiflorus Ferocactus cylindraceus Ferocactus cylindraceus ssp. cylindraceus Ferocactus cylindraceus ssp. eastwoodiae Ferocactus cylindraceus ssp. lecontei Ferocactus cylindraceus ssp. tortulispinus Ferocactus diguetii Ferocactus echidne Ferocactus emoryi Ferocactus emoryi ssp. covillei Ferocactus emoryi ssp. emoryi Ferocactus emoryi ssp. rectispinus Ferocactus flavovirens Ferocactus fordii Ferocactus fordii ssp. borealis Ferocactus fordii ssp. fordii Ferocactus glaucescens Ferocactus gracilis Ferocactus gracilis ssp. coloratus Ferocactus gracilis ssp. gatesii Ferocactus gracilis ssp. gracilis Ferocactus haematacanthus Ferocactus hamatacanthus Ferocactus hamatacanthus ssp. hamatacanthus Ferocactus hamatacanthus ssp. sinuatus Ferocactus herrerae Ferocactus histrix Ferocactus johnstonianus Ferocactus latispinus Ferocactus latispinus ssp. greenwoodii Ferocactus latispinus ssp. latispinus Ferocactus latispinus ssp. spiralis Ferocactus lindsayi Ferocactus macrodiscus Ferocactus macrodiscus ssp. macrodiscus Ferocactus macrodiscus ssp. septentrionalis Ferocactus peninsulae Ferocactus pilosus Ferocactus pottsii Ferocactus robustus Ferocactus santa-maria Ferocactus schwarzii Ferocactus tiburonensis Ferocactus townsendianus Ferocactus viridescens Ferocactus wislizeni

Произход:

Мексико (Дуранго, Синалоа, Сонора), от морското ниво до към 1400 m.

Описание

Тяло: прилича на това при Ferocactus wislizeni.

Стебло: единично, сферично до цилиндрично, до 45 cm диаметър и до 2 m височина.

Ребра: около 13 бр., остри, понякога спираловидни.

Радиални бодли: до 8 бр., до 4.5 см дълги, космоподобни и бели. При възрастните екземпляри могат нацяло да отсъстват.

Централни бодли: до 8 – 9 бр., червеникаво-сиви; гладки и кръгли; най-долният е до 10 см дълъг, обикновенно извит или завършващ с кука. Субцентралните бодли често се описват като радиални.

Цветове: фуниевидни, до 7 см широки, жълти, с червени срединни ивици отвътре.

Плодове: зеленикаво-жълти, 4 – 6 на 2.5 - 3 cm;

Семена: 1.5 на 2 – 2.25 mm дълги, тъмнокафяви или черни, по-скоро ъгловати по форма.

Отглеждане

Относително лесни за отглеждане кактуси, присъстващи често в колекциите. Младите растения се садят в по-богат на хумус субстрат, при по-големите трябва да е по-слаб. В него да не присъства варовик. Саксията трябва да е с такъв размер, че кореновата система на кактуса да може да обхване целия обем от почва. Цъфтят при достигане на диаметър около 20 cm. Поливат се по-рядко, но обилно. Нуждаят се от най-силното слънце и свеж въздух, който може да се осигури. През зимата се държат напълно сухи при минимални температури 8 - 12 °C. Издържат на краткотрайни застудявания до -6° C.

Размножаване: от семена.

Полеви номера:

DAR 117, GL&F 1520, IDD 1370, LAU 1252, REP 207b, REP 740a, REP 745a, REP 2106, SB 1867

Фотогалерия

• 
• 
• 
• 
• 

Източници

---

small|like}}

<google1 style="2"></google1>