Калинче, на твоят Мело му трябва по-сериозна помощ. Потърси някакъв добър / професионален, а не от цветарски магазин / препарат за вкореняване. И задължително да е пресен. Макар че и с него надеждите не са кой знае колко големи.
Много от по - новите любители се отнасят пренебрежително към твърдението че Мелокактусите са капризни трънчета, и може би са прави, но с уточнението че става дума за млади растения. Повечето видове от този доста обширен род се отглеждат без проблем докато не навършат тинейджърска възраст. Смело мога да твърдя че няма кой знае каква разлика между който и да е Ехинопсис, и повечето млади Мелокактуси. Поливай когато искаш - не гние. Забрави да го полееш - няма проблеми. На слънце, на сянка - няма кой знае каква разлика. Трънчо си расте. Докато стане тинейджър. Това се познава по появата на едно, или няколко нови ребра на върха на растението. Година, две след появата на тези нови ребра растението спира да расте / по-скоро не спира напълно, но забавя чувствително темпа до степен почти да не се забелязва / и започва да образува цефалий. При различните видове това става на различна възраст, и с различна степен на вероятност. Има видове които много трудно, или почти не образуват цефалий в любителски колекции. Има и други, като матанзанус и нери например, които правят цефалий без проблем.
Още с появата на допълнителните ребра трънчето започва да става капризно, но появи ли се и цефалия положението става още по-сложно. Не че растението има някакви кой знае какви неизпълними изисквания. Изискването е само едно и то е никаква / или много бавна / промяна в параметрите на околната среда. За това Мелокактуси се гледат сравнително лесно в оранжерия която се използва целогодишно. Растението си остава на едно и също място. Ориентацията му спрямо слънцето не се променя. Температурния режим и поливката разбира се търпят някакви промени в зависимост от сезона - лято - зима, но дори и тази промяна не е драстична. Мело с цефалий обича прохладно лято и топла зима, и водичка малко по-редовно през лятото, но да я има и зимата. Тези условия са трудно изпълними когато човек мести растенията си от двора на вилата в някоя тъмна студена стая през зимата. Това не ни пречи да опитваме, но оцелелите Мелокактуси при такъв режим на гледане са по-скоро изключения потвърждаващи правилото, и най-често са представители на три, четири вида масово разпространени в колекциите ни. То тази тяхна устойчивост ги е направила и толкова разпространени. И защото знам че някой ще попита кои са тези видове мога да изброя няколко. На първо място матанзанус, след това перувианус, нери, бахиенсис, азуреус. С уговорката че последния с цефалий навърха си е сравнително рядка гледна в колекциите.
Тема: Размножаване на кактус чрез издънка (Прочетена 90007 пъти)