Здравейте отново, драги мои! За да не си помислите, че хвърлих "димката в бараката" и избягах, без да кажа нищо след това, ще има и дообосновка, въпреки че каквото имах и исках да кажа, казах, но от уважение към Вашите отговори, искам да продължа диалога.
Написаното от мен, започвайки тази тема и използвайки личната си история, не е изцяло плод на моментен импулс на "обида, комплексираност или наивност", а и целенасочено послание всеки да се радва на тези невероятни творения на природата, показвайки открито радостта си без съображения - нали за това сме се събрали тук, в този прекрасен форум.
Много ясно, че играейки любимата ни видеоигра "Отглеждането на Кактуса", всеки е достигнал определено ниво /level/ - днес някой започва от първо, други се мъчат да минат следващото, има и такива, които вече са я "превъртяли" и почват отначало; трети се отказват! Има и "богове". Общото е, че всички играем за удоволствие /така си мислех/, както гордия собственик на пълна с "благородници" оранжерия, така и леля Петка, която с любов гледа единствения си ехинопсис, навремето боднат във вече продънена и ръждива тенекия от сирене, делейки място и надживявайки ляна, с когото са били "едно".
И понеже никой не иска да си играе с нея, тук като истински Козирог /нищо, че тук служебно някой, незнайно защо, ми е цвъкнал това гърненце на профила

/, се застъпвам за "слабия" и подавам ръка на "леля Петка" и, вместо да и кажа, че бадева гледа един "боклук", аз я насърчавам да покаже снимка на белия букет, който рано сутрин радва и мен, да попита без срам дали трябва най-после да да го махне от тенекията, както и да изслушам без пренебрежение и досада нейното мнение. Зная, че никой не иска да си играе с новобранеца, освен ако не иска да го бие и да му покаже кой е №1. Абе, май са прави хората, като са казали да не се навеждаме, когато двама си мерят...кактусите

.
Някои от потребителите на форума списват тук отскоро, а други са оставили дири из форумската "култура и бит" по света и у нас, още преди повече от 6-7 години, когато съм мислил за всичко друго, освен за кактуси, така че са се начели и написали на всякакви излияния, аз също съм чел Вашите публикации и разсъждения, мислил съм над тях и това, което наченах да пиша, 100% е плод на прочетеното тук, защото четейки, аз без да искам разбрах, че детето /считай кактусите ми/, което съм отглеждал с лишения и треперене, било копеле и то плод на най-долно семе. Какво разочарование, наистина. Сега възникна и въпроса дали има смисъл да се занимавам с това хоби, след като ми отворихте очите, но... НЕКА ИГРАТА ДА ПРОДЪЛЖИ!
Специално искам да благодаря за мненията Ви по темата, а също и за повода, поради който разказах историята си. Все пак истината боли, но съм и на мнение, че не трябва да /ми/ бъде спестявана. И да не си помислите, че ще изхвърля моите "холандчета", просто се замислих как ли бих реагирал, ако някой от Вас, примерно, както си правите сбирки и обикаляте този-онзи, та, навестявайки ме, някой ми каже: "Абе, Ники, хубави са ти кактусите, ама са холандска конфекция..." Тук настъпва тишина в залата
За тези, които минаха първо ниво на "играта", купувайки, или сдобивайки се с първия си кактус, ще кажа: Играйте за удоволствие и нека да вярваме, че "старите" не искат да ни "бият", а все пак да ни научат как да стигнем съвършенството в това изкуство и някой ден и ние "да извадим склерокактуса от ръкава", а не някакви си ехинопсиси и зелени мамиларии, и в крайна сметка да "хванем ацтекума за рогата"

Пишейки, се замислих с колко ли "-1" щях да се сдобия, ако не беше изчезнал "дневника с оценките". Може би трябва да пусна анкета

И за финал, искам да кажа на моите приятели, които се притесниха, че съм се обидил: Благодаря, че Ви има! Благодарение на написаното от Вас, научих и уча много неща за кактусите и не само. Дерзайте и напътствайте невежия! Поздрави, Николай!
