Виц от средата на деветдесетте.
Местният бос на мутрите имал сериозен разговор в една кръчма в центъра на града. Шофьора му, компира, скучаел отпред. Разхождал се напред назад, и в един момент погледа му бил привлечен от витрината на магазин за осветителни тела. Влезнал компира в магазина. Приближил се до продавачката и попитал:
- Ей кифло, какво е това тука? - и посочил един полилей.
- Полилей. - отговорила продавачка.
- Какво, какво? - не разбрал компира.
- Полилей. - повторила продавачката.
Компира пак не разрал, продавачката отново повторила, и след като десетина пъти се опитвала да вкара тая сложна думичка - полилей в главата на компира продавачката не издържала и казала:
- Това дето го гледаш е задник.
Компира поклатил разбиращо глава и си излязъл. Не след дълго и боса излязъл от кръчмата и тъкмо да се качи в колата компира го спрял.
- Шефе, ела да ти покажа да видиш какъв задник има в тоя магазин.
Шефа нямал бърза работа и се съгласил. Влезнали в магазина, но продавачката междувременно се била сменила. Боса се приближил към нея и авторитетно казал:
- Я ни покажете да видим какви задници имате тука.
Момичето изпаднало в шок и веднага отишло до управителя на магазина който бил в склада.
- Шефе, - казала тя. - тука двама в анцузи и тъпи физиономии искат да видят какви задници имаме.
- Миме, - казал шефа - няма начин. Показвай им задника си щото иначе ще се ядосат и ще направят на сол цялата стъклария в магазина.
Върнала се Мимето в магазина и срам не срам обърнала се и се надупила. Компира се почесал по главата и казал:
- Шефе, тоя дето аз го гледах имаше висулки.
Мимето се обърнала към склада и извикала:
- Шефе, тебе търсят.
