МНого кактус, много нещо!
Ся ... не знам как ще възприемете и туй, ама аз харесвам да гледам един кактус. Не много кактуси.
Тая мисъл я забрави. Колкото по-скоро толкова по-добре. Няма на света човек дето има само един кактус. И понеже аз съм си приказлив по природа / когато става дума за кактуси, а не въобще / , и в момента чакам един колега без който не мога да свърша нищо полезно / тоест имам време / ще се опитам да обобщя историята на един средно статистически кактусар.
Всичко започва в един нещастен ден когато окото ти е грабнато от случайно видяно красиво трънче. Решаваш че това нещо е интересно, и ти се приисква и ти да имаш едно. Основна грешка. Купуваш си, или някой коварен приятел ти подарява трънче две. След месец вече имаш пет, шест. В по- лошите случаи десет петнайсет трънчета. Тук се намесва съдбата. Ако си достатъчно зает и не можеш да се грижиш за новите си придобивки, или ако случайно придобитите от теб трънчета се окажат болни, и загубиш няколко от тях е добре. Заедно с тази загуба имаш шанс да загубиш и интерес към кактусите и с това да приключи всичко. По-лошия вариант е когато всичко върви нормално. Един ден с удивление виждаш че твоят кактус е пуснал ново бодилче. След седмица, две още по-лошо. Покаже се първата пъпка. После кактуса цъфне. И край. Вече си безвъзвратно загубен. Цялото ти свободно време е ангажирано с почви, пресаждане, поливане, пръскане. На по-късен етап присадки, семена, семеначета и други такива крайно безинтересни за нормалните хора занимания. Количеството кактуси около теб започва да расте лавинообразно. Особено ако за лош късмет имаш и финансовата възможност да си го позволиш. Стига се до следващия етап. Когато околното пространство вече не може да поеме и един нов кактус. / Както ни учеше Маркс на времето - " Количествените натрупвания водят до качествени изменения " - обективен закон. Няма мърдане / Тук колкото и парадоксално да звучи по-добрия вариант е мястото ти да се окаже по-малко. Тоест да може да поеме по-малко кактуси отколкото може да поеме свободното ти време. Тоест въпреки чувството за неудовлетвореност все пак ще успяваш нормално да се грижиш за своите любимци. По-лошия вариант е когато разполагаш с повече място. Тогава продължаваш да купуваш нови, и нови трънчета, а старите страдат. Кое не е пресаждано от години, кое изгоряло на слънцето. Кое някоя гадина го изгризала до половината. Тоест получава се една голяма и за съжаление занемарена колекция. Често на този етап човек вече се е нагледал, а и поназнайва доста за кактусите. Неусетно усеща че една група кактуси започват да му стават по-интересни от масата. Стига се до следващото ниво. Специализация на колекцията. Има разбира се и хора които успяват да запазят интереса си към всичко бодливо и да създадат една голяма и красива колекция, но обикновено за тези хора кактусите престават да са хоби и стават бизнес. Накрая все пак се стига до някакъв разумен баланс между желания и възможности, но човек не престава да се надява че един ден ще може да увеличи колекцията си, и да я направи още по-интересна.
Така че варианта един - десет кактуса в тиха градинка за съзерцание / малко ала Буда / забрави.
Добре е още в началото човек да подходи практично и реално да съобрази какво му позволяват възможностите / най-вече финансовите / . Идеята с оранжерия на двора, е най-добрата и е мечта на всеки кактусар. И тук вариантите са много. От прост полиетиленов навес до напълно готова специализирана мини оранжерия купена от някой от многобройните производители.
При варианта - " Направи си сам " първия въпрос на който човек трябва да си отговори е може ли да си позволи оранжерия за целогодишно отглеждане на кактусите. Ако отговора е не / основно заради разходите за отопление / целият въпрос за оранжерията става малко безсмислен. Варианта с навеса е най-добър. Щото не си струва да се правят големи разходи за нещо от което лятото кактусите нямат кой знае колко голяма нужда, а зимата не могат да използват.
Говоря за засенчване, а не за намаляване на интензитета на слънчевата светлина.
В единия случай правиш слънцето да не свети пряко върху кактуса за определен период от време, а в другия случай правиш слънцето да свети по слабо, докато свети.
намаляването на интензитета би могло да се постигне със щори, примерно и е много по-лесно да се реализира, докато другото ... е друго.
Не мисля че на квебекската географска ширина кактусите ще имат нужда от засенчване. Слънцето по-скоро ще се окаже недостатъчно, а не излишно. Иначе идеята за стъпаловидното разполагане на кактусите е добра / ако ти е добре и кръста / Щото на практика не се печели място за кактуси, а обема под един рафт е по-голям отколкото обема под една стълба. Само че стъпаловидното разположение на кактусите е по-добро от естетична гледна точка / поне според мен /, и е по-добрия вариант когато целта е те да се впишат в цялото, а не да са самостоятелен акцент.
С една дума варианти много. Само че колегата от десет минути вече се върти край мен, и аз трябва да тръгвам. Така че тоя път се отървахте лесно. Ако се върна бързо ще мога да ви досаждам с " ценните " си разсъждения по-дълго време.
