Драми и сапунки :)

[Neli Maneva]

на гражданите с климатици 300 лв. са малко, ние от село плащаме символични суми 

Сигурно селото дава промоция за сметката на тока от социалните помощи!

аааааа, ние сме русоляви и не ни дават помощи 

[melaleuca]

на гражданите с климатици 300 лв. са малко, ние от село плащаме символични суми 

Сигурно селото дава промоция за сметката на тока от социалните помощи!

аааааа, ние сме русоляви и не ни дават помощи 

Вие имате помощи ориз,брашно,олио и захарчета  ! Ние сме големи градове никакви помощи и купуваме ваучери от магазина 

[Neli Maneva]

абе кой дава помощи на бели хора бре, то да не напише нещо човек 

[melaleuca]

абе кой дава помощи на бели хора бре, то да не напише нещо човек 

Ние понякога взема телевизор и заложи в заложна къща и така се оправя сметката след заплата към заложна къща и връщаме телевизора! Тези хора често записва тефтера на магазина което взема продукти нали?

[troll]

Хм...
не зная, дали познавате Алек Попов?
http://liternet.bg/publish/alekpopov/metabol.htm

[Neli Maneva]

Хм...
не зная, дали познавате Алек Попов?
http://liternet.bg/publish/alekpopov/metabol.htm

Тролчо, лъхаш на сарказъм 
аз имам любим виц по горният намек 
Събра ли се на кафенце секретарките на Рейган, Бреждев и Тодор Живков и от дума на дума се заоплаквали колко им са малки заплатите. Наговори ли се трите да стъкнат номер на шефовите си и след една седмица пак да се видят и да докладват, кой как е реагирал. И така.... след една седмица първа се разприказвала американката:
- Отивам аз на работа и както се уговорихме вадя един буркан с лайна и една филийка и започвам да мажа. Влиза Рейган и тактично ме попита какво правя, Аз както се уговорихме казах, че не ми стига заплатата и вече с това ще закусвам и той на секундата разпореди заплатата ми да се вдигне десетторно.
Рускинята разказала, че след демонстрацията Брежнев разпоредил петторно увеличаване на заплатата. Дошло ред и българката да сподели.
- Отивам аз на работа преди другаря Тодор Живков. Изваждам буркана с лайна и филийката и започвам да мажа. В този момент влиза шефа ми и ме пита какво за бога правя. Аз казвам, че заплатата ми е много ниска и затова вече ще закусвам така пък той  ми каза:
- Че, мажи по тънко де да има за всеки ден!

[troll]

Ай ся ... сарказъм.
 
Нема такова нещо!
Просто споделям нещо, което ми  харесва.
 

[nimich]

[zmei4o]

  Ей тва е идилия - коткенце + кактусчета 

[7george]

Първия кактус , който уморих, беше някакво гимно с грапава кожа, загаре или нещо подобно. Бях студент в Североизточна европа, дълбока зима и кактусът естествено не щеше да расте, както ми се щеше на мене в момента. Сложих го на парното, полях го яко, посипах го с гранулки минерален тор къкакъвто намерих... Не го бъдя, естествено. Оттогава съм внесал някои промени в отглеждането на кактуси.

[exotica]

На 02.07.2014 по-голямата част от колекцията ми се сгромоляса от 1.5 м височина. Мислех да напълня контейнера за битови отпадъци и да приключа с хобито веднъж завинаги. Безценната ми половинка ме върна в релси и за ден и половина разровихме конфитюра, направихме бъркоч, почистихме и насадихме над 120 растения. Повечето саксии бяха разплескани, но като по чудо смазано беше само 1 растение, 10 бяха с ампутирани корени и 20-ина с разкъсвания с различна степен по телата… (Обявеното хващане на гората се състоя с 2 дни закъснение.) И 3 дни по-късно се оказа, че колекция все пак имам и, че всичко е ОК! Днес 08.07.2014, след това нещо, което даже като дете не съм сигурен дали съм виждал, най-малко половината от растенията са в нов конфитюр с разплескани саксии и разнебитени тела и бодли, а (нямах сърце да гледам подробно) няколко растения са си на чист мармалад…
Сапунка, но къде да си споделя мъката… Наистина се чудя дали да продължавам…

[Clement]

Sled 1 godina shte sse kasvash " kak moje da sym iskal da spra da gledam kaktusi ... "   

[kalinaalena]

Наистина се чудя дали да продължавам…

Искрени съчувствия , но не се отказвай...Може би трябва да забравиш за "под открито небе", едно поликарбонатно покривче например. Всъщност дали би издържал поликарбоната на това, което е падало от небето?
Можем да организираме доброволни дарения за новата ти колекция  , ако са съгласни и други съфорумци.

[Cephalius]

По стечение на обстоятелствата градушката ме настигна пътувайки с кола по бул.България. За няколко минути стана тъмно и се почна. Хвърчаха предмети от околните недостроени сгради в комбинация с обилния дъжд и градушката. По интересното е, че малко след кръстовището на Горнобански път и в Княжево всичко бе сухо. Все едно се намираш в друг град.
Андрей, кофти е да получиш такъв удар, но уверявам те, няма да се откажеш. Заразата cactophilia влезе ли ти в гените, няма изкореняване. 
Имал съм подобни случаи още когато гледахме кактусите си на балкона. Спомням си че при градушка имаше ариокарпуси разстреляни в "сърцето", а  други изтръгнати от почвата и изхвърчали на разстояние. По късно в оранжерията пък ги застигаха други бедствия. Преди десетина години след проливен дъжд, пак през юли намерих оранжерията пълна с вода като басейн(оранжерията е вкопана 1 метър в земята). По големите кактуси бяха под вода. Някои по-малки(и по-леки) плуваха като удавници в езеро. Бяха се къпали така няколко дни. В резултат загубих любими растения. Други оцеляха. Такъв е живота.

[Neli Maneva]

То в живота преживяваш някак това което ти се сервира, но аз например вече 3 години не мога да си купя кактус поради простата причина, че в един момент осъзнах, че хобито което имам щеше да е в тежест на скъпите за мен хора. После не можех да се грижа сама за това което с толкова любов и вълнение бях събрала и се чуствах отвратително. Сега не мога да прескоча границата на разумът си, миналата година си купих само два кактуса и то дребнички и не ми донесоха тази радост която очаквах, сега се насилих да си поръчам още две растения не ги чакам с нетърпението което имах преди три години. Разбирам болката на Андрей, дано това което си спасил да те върне към страстта ти