В стремежа си да намери най-добрия субстрат човек изпробва какви ли не екзотики. Такава една екзотика е и котешката тоалетна. Не знам какво съдържа / освен бентонит /, но знам че идеята на производителя е освен къде да има да ходи котенцето, тоалетната му да убива лошата миризма, и / тук идва най-важното / да е и икономична. Щото като използваш обикновен пясък за котешка тоалетна се налага всеки ден да изхвърляш по два, три килограма пясък. Ако наблизо нямаш плаж проблема става сериозен. Та икономията е била една от основните цели на създателите на бентонитовите котешки тоалетни. Тази част от насипаната тоалетна която се намокри след поредното гостуване на котката след половин час става на камък. В края на деня стопанина с помощта на една решетъчна лопатка изхвърля само втвърдените бучки, и досипва малко нов материал. Не изхвърля цялото количество. Обяснявам цялата тази история като за три годишни деца за ви обясня защо котешката тоалетна не става за почвен субстрат. След първото поливане ще имате кактус засаден в бетон. А до колкото съм чувал кореновата система на кактусите не обича много, много бетона.
Сега на пазара има един куп вносни котешки тоалетни. Възможно е част от тях да са на друга / не бентонитова / основа, но не виждам как ще се постигне икономия на материал ако няма някакъв лесен начин да се отдели зацапаната от чистата част. Бучката е най-лесното и най-елегантното решение. За това предполагам че всички котешки тоалетни би следвало да се втвърдяват при намокряне, което ги прави неподходящи за каквато и да е почва.
Според мен чистият речен пясък, натрошените тухли, зеолита, и дребните камъчета / материали които се намират без проблем навсякъде в България / са достатъчно добри за да се постигне нужната консистенция на субстрата. Ако човек има достъп до лава и пемза това подобрява още малко нещата , но като цяло те не са незаменими материали.
Основната грешка която се допуска е че не се използват достатъчно едри фракции от инертните материали. Ситният пясък не само че не подобрява водопропускливоста, но дори я влошава. На пипане песъчливата почва е мека и приятна, но като полееш водата стои на повърхността и не попива. Когато използвания пясък е с едрина от няколко милиметра, и освен него в субстрата има достатъчно като количество дребни / десет, петнайсет милиметра / камъчета ситуацията се променя коренно. Освен че водата по-лесно преминава, и излишната се отича бързо, и въздуха има по-лесен достъп до корените.
В дебелите книги пише че субстрата за повечето видове кактуси трябва да съдържа около 70 процента почва / листовка или градинска /. Това количество почва може би е добро за оранжерйни условия, но за балконските кактуси тази почва идва малко по-влагоемка от допустимото. Аз лично използвам / за повечето видове, но винаги има изключения / доста по-бедна почва. За някои по капризни в кореново отношение видове почвата ми прилича повече на мръсен пясък отколкото на почва. Хранителни вещества винаги можеш да добавиш с две, три подхранвания през лятото, но е много трудно да извадиш бързо излишната влага. В оранжерийни условия, където през деня температурите обикновено надхвърлят петдесет градуса, този проблем не е така остър защото високата температура играе ролята на антисептик ограничавайки и дори спирайки развитието на вредните бактерии и плесени. Средно дневната температура около и под двайсет и пет градуса която имаме на терасите си обаче е идеална за развитието на всякакви проблемотворни бактерии плесени. За това и загубите от кореново гниене в балконски условия са в пъти по-високи от тези в оранжериите. По-бедния, съответно по бързо съхнещия, субстрат е добра защита срещу този проблем.
