Другата кактусова градина, която искам да ви покажа с някоя снимка, е Boyce Thompson Arboretum. На стотина мили източно от Финикс, в планинска и живописна местност.
От входа се виждат растенията за продан, предимно кактуси и сукуленти, има и храсти и дървета. Няма начин, бизнеса трябва да върви.
Вътре започват алеите с различни сухолюбиви растения, някои качени по-нагоре, да не се навеждаме излишно. Не се вижда да прилагат много напояване, растенията там май са оставени на естествена влага.
И тука имат доста табелки, металните релефни са най-трайни.
Един опасен звяр, заграден в клетка.
Едноименният трън в изобилие.
Множество знайни и незнайни опунциеви. Върлинести и дребни кактуси.
Гимно салионес, старо и полегнало.
Зализано спегацини.
Ехинопсис тершецки.
След това хващам по специално констуирана дълга обиколна пътека, населена с диви или така изглеждащи кактуси. Скалата е нещо като варовик, много кактуси изглеждат дребни и измъчени, но пак има доста цъфтящи.
Гледките са живописни. Реката долу е пресъхнала. Дъждовният период се очаква чак някъде през Август.
Къщата на стопаните сигурно.
Обратно сме долу в културната част на градината. Цъфтящи ферота, имаха доста пилозуси, голи и рошави.
Места за почивка и размисъл. Дърветата за сянка са повечето евкалипти.
