Годините вървят със скорост страшна -
днеска си на 18, а утре на 82,
така че бързай, ти, по малката пътечка прашна,
за да стигнеш гладкото, утъпкано шосе.
По пътя ударите смело ти понасяй,
не поглеждай никога встрани,
напред върви, не се занасяй,
ще дойдат, вярвай, по-щастливи дни.
Чак тогава спри и почини си,
седни за миг, цигара запали,
погледни небето и на глас кажи си:
"Имам аз приятели добри!"
Това нещо го измислих по повод рождения ден на една моя близка, когато бяхме на 18 /преди цели 12 години/, сега го подарявам, ей тъй, импулсивно, на човек, непознат за мен, освен от писанията му.
Куплетите, наивно детски и със запетайки навсякъде, scleri, вече си ги изживял и живееш, но тепърва имаш време да "допишеш" следващия..., с бодър дух и все тъй бистър ум. Знаеш, предполагам, че всичко зависи от гледната точка

!
P. S. Абе кога друг път ще получиш многото заплати накуп

?!