Идентификация на кактус

[scleri]

Хайде да видим кой ще помогне. На терасата ми има две трънчета с табелка Ехиноцереус линдзи. Единия съм го купувал от Пилц, Германия преди три четири години, другия ми е подарък от Спини. Двете растения обаче са прекалено различни за да принадлежат на един вид. Кое според вас е линдзи и кое с грешната табелка. Ето и двете трънчета :

Купешкото от Пилц




И подаръкът от Спини




Освен разликата във външния вид двете трънчета определено се различават и в предпочитанията си към околната среда. Това на Спини с удоволствие приема всичкото слънце което мога да му предложа докато пилцовото се стагнира от пълното слънце, и за да расте след обяд в жегите трябва да е на сянка. Освен разликата в слънцето има и разлика в поливките. Това от Спини приема два пъти по-често поливане, докато пилцовото не обича да му е много мокро.

[asensy]

Броят на централни и радиални бодли, както и тяхната форма не противоречи съществено на вероятността да е линдзи. Аз имам два броя, които съм купувал като малки от Рангел. Различават се доста един спрямо друг. Не колкото двата твои, но все пак. Може да е някаква по-невзрачна форма. Презпочитанията към околната среда също не знам дали са определящ фактор. Имам два феро санта-мария. Единия стои на първа линия, поема всичките дъждове паднали от април месец, докато другия е доста по-навътре и ако го полея повечко се пука.

[SPINY]

Echinocereus ferreirianus ssp. lindsayi (J. Meyrán) N.P. Taylor (1997)
10–13 radial spines, 0.4–1.8 in (1–4.5 cm) long, straight or slightly bent,
sometimes slightly upward directed, whitish to horn-colored,
in new growth reddish with dark tip, mostly 2–3.7 in (5–9.5 cm) long,
whitish to horn-colored or blackish
Това описание на бодлите намерих в нета. Бодлите могат да са черни , но могат да са и белезникави до `с цвят на рог`.  Склери , аз нарочно ти подбрах това с най-белите бодли  Така имаш двете крайности. Макар,че като големина това, което ти дадох не е от най-големите. То тепърва ще почне да ти прави от тези `рога`- невероятни бодли с цвят на рог и два до три пъти по-дебели от чернободилестия ти вариант. Стават убийци ! Трябва им много чист въздух , вятър и дъжд. В Х-во под найлона ми се стагнират , правят гъст бодил , но съвсем не е така дебел и извит както при тези гледани на открита тераса с директно слънце и много свеж въздух. Някой път като имам време ще снимам различното ободляване което се получава според различните условия на отглеждане.

[Schmidt]

Въпросът е шегаджийски. И Двете растения са Линдзи естествено.Този вид варира много.Трудно е да попаднеш на качествени екземпляри.Точно поради тази причина, все още не съм намерил нещо  за себе си от този вид.Търся от доста време  , но все попадам на по-обикновени форми.А като знам какви растения има......страшни! И с черни и със светли бодли ,гъсти, овъртяни около растението.Тези и двата  ще станат красиви растения, имат потенциал.За тези на Спини няма какво да се каже, но и черният също е готин.

[scleri]

Въпросът наистина беше леко на шега, ама не съвсем. Дълбоко в мен все пак имаше някакво съмнение за немското трънче.
Проблемът според мен идва от факта че все пак не говорим за вид, а за разновидност. При това положение е нормално някои екземпляри да са по-близко, а други по-далеч от типовия вид, и това като цяло ги прави доста различни.
Преди години бях виждал линзди на снимка в една дебела книжка, но не ме впечатли кой знае колко. След това Клечо / не знам за вас, ама на мен ми липсва тоя човек / пусна няколко снимки от едно негово посещение на кактусово изложение някъде из немско. Забравил съм вече къде точно. На една от снимките имаше два рошави тръна /  като казвам рошави представете си Астрофитум сениле, ама елитно сениле / толкова гъсти бодли само че три пъти по-дебели. Черни като антрацит и почти скриващи стъблото. Имаха някаква далечна близост с моята представа за Ехиноцереус линзи. Клечо потвърди съмненията ми. В смисъл че става дума точно за Линзи. Тогава бях в сеятелския си период и веднага си поръчах семена. Чешки. От това което поникна в момента имам само едно трънче което обаче е по-скоро ферерианус / вариант на който е линдзи-то / . След това си купих от Пилц две линдзита. Едното още чумее и не ще да расте. Стои си голямо колкото го купих. Нито си отива, нито расте. Другото е това от снимката която ви показах.
По принцип не е кой знае какъв раритет / като наличие в колекциите / но наистина елитните екземпляри явно се броят на пръсти. Това че Schmidt все още не е открил своето потвърждава това мое съмнение. Клечо беше показал неговото линдзи. Не беше лошо, дори беше цъфнало до колкото помня, но все пак беше далеч от ония немски динозаври дето още не ми дават покой.
Ще се радвам ако някой ни изненада със снимка на наистина добро линдзи.

[kle4o]

Здравей, Scleri!
Tърсенето продължава, но и пътем има някои удоволствия!
Ако се опитаме да опишем крайностите в ободляването на "линдзи", то би могло да е:
- с къси или дълги
- с прави или усукани
- с един или няколко централни
- с тънки или дебели
- от  много светли до много тъмни
- с шарени
Тогава идеалът би бил (предполагам) - дълги, дебели, няколко централни, усукани, шарени, черни или почти бели.
Е, такова нещо не съм виждал (засега) - от там и търсенето...
Едно отклонение - какъв е 100% потенциалът на този трънчо разбирам, едва когато по едно ребро направи повече от 10-12 ареоли (зацъфтяват още при 7-8) и става все по-добре.
Ето версия с 100% черни бодли (най-рядката, антипод на тази на Спини):

И със светли шарени - от Пилц:

И с тъмни шарени - от Рангел:

[scleri]

Знаех си че разбутам ли гнездото с пръчка ще се разлетят оси.

Здрасти Клечо.
Радвам се да видя отново цъфнало линдзи. Благодаря и за онези немски снимки дето така грабнаха очите ми на времето.
Интересно. Човек като се разрови из кактусарските сайтове, и любителски и такива на реномирани търговци, много рядко може да види снимка на наистина добро линдзи. Снимките които се появиха тук са далеч над средно европейското ниво.  Е не бих твърдял че най-добрите линдзи-та в Европа са нашите, но определено доста от нашите могат успешно да съперничат на евро елита. Да сме живи и здрави след десетина, петнайсет години да видим отново и Клечовите, и тези на Спини. Само като си представя гледката и още от сега настръхвам. Ще трябва да почакаме. Какво да се прави. Бавно растат пущините.

[kalinaalena]

И моите две ...първото  и по- малко, то е  от Клеман, е извило бодли от две години, а другото от Спини се колебае, ту изправя, ту увива бодли .


По-големият беше напъпил, пропуснах цвета , за съжаление.

[kle4o]

Привет, Scleri!
Вярно, че ме накара да се включа замалко по конкретната тема, но чак пък "оса"....
Има чудесни екземпляри, но просто хората не са активни в нет-а, което си е загуба на време.
А пущините растат наистина бавно.
Все пак Спини е налучкал добра реколта и неговата версия наистина ще стане нещо специално!
Даже ми бие малко към най-доброто от енгелмании, с когото според генетиците се родее.
Иначе зацъфтяват безпроблемно:

Поздрави!

[7george]

Имам тука едно тефро, колкото да не е без хич, определям си го на atriculatus вариант инермис или вариант strobiliformis. Няма бодли, само глохидии.


На вас как ви изглежда?

[melaleuca]

Жоро,това е Tephrocactus articulatus var.inermis ! Почерпете ги!

[7george]

И тука една "мини-опунциева салата.." Най-вече Tunilla - различни видове, които пообърках явно. Отпреде вдясно и отзад вляво е T. corrugata (=Op. longispina), два варианта с кафяви и с бели бодли. Тази отзад вдясно върви най-силно, пуска поне 3-ти кат стебла. Може и да е Airampoa, каквото и да значи това по Хънт. Всичките са с по-слаби от нармалните бодли, лэко издължени, че ги гледах зад стъкло, и ся от 2 дни са навънка, имитирайки им родните условия от Андите, беше 6 градуса тая сутрин (лятото си отива). Някой да ги познава?

(Възможни отговори: T. perrita, T. tilcarensis ?)

[exotica]

Това, което водиш corrugata, му търсим име тук от дълго време. На твоите какъв им е произходът и имаш ли гаранция за името?
Иначе Хънт е прекръстил Airampoa на Tunilla, което според Доуелд е класификационна спекула.

За другите нищо не мога да кажа. Знанията ми в това подсемейство са 0.

[7george]

Това, което водиш corrugata, му търсим име тук от дълго време. На твоите какъв им е произходът и имаш ли гаранция за името?
Иначе Хънт е прекръстил Airampoa на Tunilla, което според Доуелд е класификационна спекула.

Произхода на всичките 4 разновидности е от Галин. Тези двете дето питаш защо са "Т. коругата" - са ми пратени като 2 варианта на Оп. лонгиспина, което Хънт смята за синоним на тази тунила (Opuntia longispina Haw; с. 273 от Лексикона), но не съвсем, защото не е валидно публикувано название или се съмнява в описания или хербариен екзампляр. Да ги сравня с други налични снимки или растение ми е трудно, особено хабитатни, които са доста по-ободлени. Те си и варират, според условията.

http://www.kuentz.com/forum/read.php?1,120056 - дискусия във френски форум.. ?

Както и да е, ще ги гледам, може по-натам да цъфнат или се заформят по-интересни. Компактни са - саксията е 9 на 9 см. само..

[SPINY]

Този феро репенхагени ли е ? Около 25год. е .