Снимки

[asensy]

Тази гадина обожава да се вре между саксиите и между ребрата на кактусите и много внимавах да не си вкарам някоя от тях на балкона като прибирах растенията.

[el pistolero]

Освен, че идват със името си, миризливките имат и един още по- гаден навик... да смучат с хобота си, пробивайки епидермиса на кактусите. След последните поливки с химийка за зазимяване и при мен имаше 2-3 ритнали камбаната.
Но това за смукането е истина. Преди около година забелязах, че го прилага една върху Миртило. До тогава ги смятах просто за досадни, бръмчащи и вонящи, но оттогава са ми в графа вредители наред с въшките. Само гъсто и плътно ободлените с тънки и средни бодли са защитени от тия гадове. Всичко друго с по- едър бодил е застрашено.

[7george]

  

[Clement]

Ne e v Canada tova : D

[7george]

M_hm. California. More photos - next week. 

[asensy]

Thelocactus multicephalus forma saladensis VZD 041 започва да защитава името си:

[Clement]

me izglejda 4e pri teb ve4e dosta Jadni rastenie imash

[7george]

Да ви покажа малко снимки от хабитат, на моя местен съклубник Майк Гибинс. Той е пенсионер от около 5 години, но ходи по разни екзотични места поне 15 пъти по-често от мене. Тия са снимани на остров Espiritu Santo, източно от п-в Калифорния в Мексико. И по-точно от кануто му - по бреговете на тоя остров.


Неизвестна мамилария. Сн. Майк Гибинс.


Вероятно от същия вид, с червени и зреещи плодове. Сн. Майк Гибинс.


Mammillaria poselgeri, с плодове. Сн. Майк Гибинс.


Семеначета, поиздължени от сянката, на същата Mammillaria poselgeri. Сн. Майк Гибинс.


Cylindropuntia cholla. Сн. Майк Гибинс.

[kalinaalena]

Една снимка от фейса, някои са я видяли вече, но мен ме впечатли текста, с който е публикувана.
Copiapoa solaris seed grown from 1956 !!!

Та аз ще сея семена от тая соларис и след 57 години ще имам такова растение може би

[SPINY]

Да , разбира се . При добро гледане .
И пак ще си въздишаш по снимките от чилийския бряг 

[scleri]

Вярно е че Копиапоите не са от най - бързите трънчета когато иде реч за растеж, но специално за солариса си мисля че не фактора време е най-важен. Такъв перфектен екземпляр спокойно може да имаш и след петнайсетина години, но..... и ако...... Тоест има един куп други фактори които всячески ще се мъчат да ти попречат. Стискам ти палци.

Знам че доста от най-добрите български кактусисти не се отбиват в нашия форум, и ми е любопитно дали някой от тях има соларис който поне малко да се доближава до този на снимката.
За мен това е един от видовете в топ пет на най- желаните, но все нещо ми пречи да го прибавя към колекцията си. Ама аз съм още млад. Имам надежда че все някога ще стане. 

[John Stalker]

Интересното с тази копиапоа е, че е сята преди да бъде открита и описана дори. 

Copiapoa solaris - (Ritter) Ritter 1980
Синоним: Pilocopiapoa Solaris Ritter 1961

Колко години са минали от 1961 до сега? 

[asensy]

Може да е грешка на пръста и например да е 1965 г.

[scleri]

Както знаете галимацията в класификацията на кактусите е голяма. Наистина първото правилно / подчертавам правилно / описание на този вид е от Ритер през 1961 год. като Пилокопиапоа соларис. Отделен от род Копиапоа на базата на някои дребни различия. По-късно все пак Ритер размислил и през 1980г. свел Пилокопиапоа - та като под вид на род Копиапоа. Самото трънче обаче е открито още през 1860 година и описано като Ехинокактус конгломератус. По-късно / 1960г./ вкарано в род Копиапоа като Копиапоа конгломерата. Поради някакви бюрократични недоразумения обаче това осание не е признато за легитимно. През 1959 год. Бакеберг го описва като Копиапоа ферокс, но и неговото описание не било признато за легитимно защото не могъл да осигури надежден образец.

С една дума вида не е нов, и е напълно възможно въпросното растение от снимката наистина да е сято през далечната 1956 год под каквото и да е име. По-късно собственика да е привел табелката в съответствие с новите класификации. Разбира се напълно е възможно и да има грешка в датата. Както вече подчертах петнайсетина, двайсет години са достатъчни една соларис да изглежда така величествено.

[John Stalker]

Всъщност на мен започна да ми се изяснява логиката на класификацията и от къде идват таксономичните какафонии. И наистина се чувствам късметлия, че толкова късно се заразих с тази краста - кактусите.
Ако това беше станало преди 20-30 години, със сигурност пак щях да търся информация и евентуално да попадна на Бакеберг и после на Андерсън.. и най-вероятно Хънт щеше да ми дойде в повече. Та се чувствам късметлия де.. Но ме радва фактът, че все повече от литературата за кактуси която излиза през последните 2-3 години следва Хънтовската Библия. От сега обаче знам, че каквито и трансформации на родове и видове бъдат приети в последващи лексикони ще бъдат плод на чисто научен труд и ще ги приемам безпрекословно.