Кактус БГ

СПАМ ЗОНА!!! => Обща дискусия => Темата е започната от: admin в Декември 13, 2013, 10:49:44 pm

Титла: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: admin в Декември 13, 2013, 10:49:44 pm
За да не нарушавам хронологията от темата която роди тази тема няма да премествам последните постове от ТАМ, ТУК. ;)

Дет' са вика, да започнем на ново! ;)

Давам думата на другаря Трол, да открие официално психологичната дискусия, като най-ентусиаризирания млад кактусател от Източното крайбрежие.  :D (y) ю

И очаквам встъпителен отговор на моя въпрос?!

Е ли, или не е социопат българския кактусист? :)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: exotica в Декември 14, 2013, 12:34:40 am
Петре, създал си и стопанисваш една чудесна платформа за общуване между нас краставите.
Като добър стопанин и домакин, търси доброто. (happy)
Ние сме субектите и не сме на преден план (извинявам се за обобщенията "ние"/"сме") - обектите на нашата краста са най-важни тук. Всеки може да приказва всичко, по начин, по който му е обичайно да мисли и да се изразява. Дали е крив или див, тих или звучен, черен или бял и т.н. няма значение и няма смисъл да се дискутира и категоризира…
Ако пък ти е омръзнало и се чувстваш обременен от тази среда, наречи я, ако ти харесва "социопатия", тегли кръста и мести нататък към друга среда.

За мен си е шарения бълбукането по темите. Аз лично с удоволствие споделям и свободно изразявам харесане, нехаресване, радост, мъка, знание и незнание…
Тук все пак е говорилня, а не академия. Хората присъстват, четат, пишат, общуват и в темите и в личните си съобщения - това е живо общество. За каква социопатия изобщо има нужда да се отваря реч? :x
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: troll в Декември 14, 2013, 04:47:31 am
Уважаеми колеги, неизвестни и анонимни гости и ти adminистраторе!
Тези, които ще се изкажат Ви поздравяват!
Какво мога да кажа по така поставения въпрос?
"Е ли, или не е социопат българския кактусист? :)"
Първо, въпроса утвърждава съществуването на българския кактусист!
За кой точно става въпрос не се пояснява.
За да има мир ще приемем, че под "български кактусист" се разбира понятие, един събирателен образ, а не някой от вас, примерно. Казвам, Вас, щото аз съм канадски, всъщност Кебекарски кактурист от български произход.
 ;)
За да постъпим системно, тъй да се рече, ще забележим, че въпросното понятие се състои от две думи: "български" и "кактусист".
И тук вече съм разтроен!
Щото от една страна, кат чи ли, се набляга на българската следа, особено с пространния научен труд на г-на Хаджииски, който е наследник на Цар Приям. Тук е мястото да оповестя последните исторически изследвания, които смятат, че троянците, бягащи от Троя, от Брад Пит де, са се заселеили по наще земи и особенно на едно място, което по-късно бива наречено Троян. Днешните троянци с нищо не отстъпват на едновремешните такива. Техния вечно жаден за новости дух, не се задоволява с троянки.
От друга страна "кактусист" направо звучи като екстремист!
Та според мен социопатията т.е. социалната патология идва от личноста, а не е от българското или от  любовта към кактусите. Ма виж, ако прекараш много години сред кактуси заприличваш на тях. Такъв красив, с много бодли! Не сте ли забелязали, че кучетата и котетата са като стопаните си. Това важи и за кактусите и техните стопани.
Примерно, пан Наксера харесва хоризонталониуси. Впрочем, да не се заблуждаваме. Той е кактусисткия връх на една група хора, които го подържат. Сайта му е пълен с реклами.
Ако аз имах сервиз за коли и "правех" по 750 000 на година от него, щях да направя сайт на Склери, който излиза в пенсия и да му турна реклама за моя сервиз, ако той е съгласен разбира се, щото таз реклама си е жив разход. Но си мисля, че ако той е съгласен, ще почнем съвместни изследвания. На тема как влияе влагата и топлото и светлото на автомобилните гуми и за целта, ще трябва да построим една лаборатория на неговото място. Аз ще я построя, а той ще го експлоатира. Цехът, ще се състои от желязна рамка и поликарбонатови плоскости на 360 квадрата площ, с прецизно контролирана, влага, температура и осветеност. Аз ще му предоставя 4 автомобилни гуми, а той ще ми ги връща всеки 6 месеца да ги изследвам аз на издръжливост (на моята кола). Можем да приобщиме и Джони с неговите втулки, ако плаща тока и осигури ламбите и т.н.
т.е. моя живот не е целия от тръни и съм готов да помогна на друг човек за да имам по хубави тръни.
А и да нямам...
Да правиш добро е приятно.
Вервайте ми!
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: 7george в Декември 14, 2013, 05:17:04 am
Включвам се леко по тъча, в тази фатална вечер. Джони, мисля, социопат е малко тежко обвинение, щото това е криминален елемент, или хулиганин, в 50 на 50% от случаите. Асоциален елемент - може би, понякога е, щото предпочита да си говори с кактусите, отколкото със себеподобните. Показва снимки на кактусите си, а своята крие срамежливо..   8) Но, няколко пъти в годината се приобщава към кактусарски събирания, въпреки горното допускане. Няма данни за инциденти и сбивания по такива места, поне на снимките няма.

По скоро БГ-кактусиста избива комплекси. Това даже е обратно малко на социопат.

Ако всички бяха кактусари - колко прекрасна щеше да е земята ни, а ?

Сукулентаджиите, и те са вътре, а?  (happy)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: troll в Декември 14, 2013, 05:42:44 am
Що пък да не предпочитам да си говоря с кактусите, след като много хуманоиди им отстъпват по IQ.
След като Карл V  т.е. Велики е общувал на немски само с конете си, както утвърждава др. Димитров, що пък, аз да не мога да си говоря на български само с кактусите си. Вие останалите говорите на англииски.
И тук, таме немски.
 (rofl)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: debel65 в Декември 14, 2013, 08:15:38 am
Даааа колко верни неща написахте тук огледах се като в огледало.Обожавам растенията не само кактусите.Целият ми съзнателен живот е минал между тях говорим си обсъждаме и се радваме един на друг.А колко от хората в този форум познавам лично ? Явно съм си пълен социопат не обичам да се срещам с хора незнайно защо.Но се радвам че ви има всички вас :)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: kalinaalena в Декември 14, 2013, 09:20:36 am
По скоро БГ-кактусиста избива комплекси.
  (happy)
Това вече си е чиста проба провокация!Но не и мен  :), аз не съм от тази група.За мен това е хоби, което  ми доставя  огромно удоволствие.Не мога да измисля кой точно от комплексите ми бих могла да избия с него  (think).
Обичам си кактусите такива, каквито са: и добре изглеждащи и ненормално издължени, с петна от прегаряне т.е. не дотам красиви.И никога не бих изхвърлила жив кактус, защото бил грозен или банален.Нали не изхвърляме по-грозничките си деца, ако изобщо забележим, че са такива?И природата ги търпи тия по-неестетичните.Та в този смисъл тази чешка естетика, чудесно подредено дворче и не знам какви саксийки изобщо не ме интересуват.Само си зададох въпроса къде ли си е струпал г-н Наксера останалите кактуси дето не са толкова лицеприятни като тези по снимките му.
Социопатия?Не разбирам (think), кой, защо ...
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: John Stalker в Декември 14, 2013, 10:08:42 am
Дам.. нека внеса малко яснота. :D Благодаря на Трола за милите встъпителни слова. (bow) Моля всички да гледате на тази тема с добри очи и да разтоварвате тук натрупаната отрицателна енергия. :)

Първо ще е добре да научим (ако не знаем) какво е социопат?

Цитат
Социопат е разновидност на психопат, човек, който има абнормално или патологично поведение в сферата на социалните взаимоотношения. Такъв човек притежава клинична неспособност да се пригоди и адаптира в човешката среда. В отношенията си с други хора той създава конфликтни ситуации и не се поучава от грешки или неприятни преживявания. Не проявява лоялност дори към близките си. Такъв индивид е неспособен на уважение и не спазва общоприетите норми на поведение. Социопатът никога не изпитва вина, тревога или разкаяние, тези чувства са му непознати, той се държи така, като че ли няма съвест, защото неговите понятия за критическо възприемане на поведението и за добро и зло са силно изкривени.


Това е цитат от българската уикипедия. (rofl)

Какво е кактусист трябва всички да знаем. ;) Кактусист  - лице, ангажирано в отглеждането и събирането на кактуси. Думата произлиза от съществителното кактус и наставката ист.
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: scleri в Декември 14, 2013, 06:35:08 pm

Някъде някога, не помня къде и кога, се беше завъртял един лют спор на тема е ли е е или не е  свободен човек в условията на демокрация. Щото нали заради тая пуста свобода гътнахме омразния тоталитаризъм. Основната идея в този спор беше правото на избор. Тоест свободен е този който има право на избор. Ама Господ така е създал света че човек уж има право на избор ама не съвсем. Раждаш се където ти е писано. Не можеш да си избереш най-близките ти хора. Отиваш да учиш, или да работиш нещо каквото си избереш, ама колегите с които ще го правиш това нещо не можеш да избереш. / е с малки изключения / Жениш се за човека който си си избрал ама не съвсем щото след някоя и друга година с изненада откриваш че си избирал едно, а си се оженил за друго. Решаваш да си купиш каквото и да е. От клечки за зъби до самолет. Избираш, избираш и на края купуваш това за което ти стигат парите. Е къде му е свободния избор. Същото е и с участието в този форум. Идваш тук защото искаш да си начешеш крастата и да се наприказваш на воля на тема кактуси. Ама не можеш да избереш хората с които да го правиш. Казваш най-искрено ето това ми харесва. Това според мен е добро, и веднага някой ти обяснява колко иска да е близък с леля ти щом мислиш че това е добро, а другото не. Бих се притеснил че страстта към кактусите води до душевни промени в неправилна посока, ако не бях надниквал и по други форуми. Искам да ви зарадвам с новината че другаде е в пъти по-зле. Надникнете в някой автоманияшки форум и с учудване ще откриете колко разнообразни могат да бъдат формите на близост с леля ви.  И за да не обвиняваме за тази ни черта форумите ще споделя един личен потрес. Съвсем пресен. Излизам тая сутрин от блока в който живея. Студено, ама слънчицето припича някак многообещаващо. Прекрасна декемврийска утрин.   Насреща ми по стълбите пъшка една лелка на почти библейска възраст. Аз най-учтиво поздравявам с добро утро. Нищо че не се познаваме. Все пак явно сме съседи. Бабата ме погледна с поглед най-малко на шурмбанфюрер от Ес Ес и ми отговори мило: - "Кво ми се хилиш бе. И ти ще дойдеш на моята възраст".   Все едно че чета пост от някой форум. Успокоих се. Значи спокойно мога да си кибича във форума без да се притеснявам че това ще ме направи по-лош отколкото съм. Ще си пиша право куме та в очи всичко което мисля. Ще се радвам на хората които мислят като мен, а тези които се интересуват от леля ми ... Ами и те са хора. Щом им харесва кво пък. С интерес ще изчета и тяхното мнение. Важното е че слънцето утре пак ще изгрее и до чаканото лято остава един ден по-малко. 


Калинче, нямам честа лично да познавам пан Наксера, но от това което съм чел за него по форуми / най-вече руски заради езиковата ми ограниченост / и на други места из нета оставам с впечатление че повод всички да му свалят шапка не е собствеността му върху редки и в същия момент перфектни трънчета, а уменията му да ги поддържа такива. Дали е въпрос на контролирана околна среда, или на химия няма значение. Важното е че трънчетата изглеждат като току що направени. Вярно че това доста ги отдалечава от природните им събратя защото трудно ще намериш в природата кактус на няколко десетки години без белезите от отминалия живот ама човешкото чувство за красота е субективно. Някои харесват непосредствеността, а други перфектността. 
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: 7george в Декември 14, 2013, 06:50:44 pm
Цитат
Явно съм си пълен социопат не обичам да се срещам с хора незнайно защо.
(rofl)
И аз така. Ще трябва да се среша, обръсна, фърля домашните дрехи, парфюмирам и костюмирам... мани тая работа...
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: 7george в Декември 14, 2013, 07:04:25 pm
Тъй като съм се разхождал из южна Чехия, още в далечната 1990-та май беше, мога да заявя, че те наистина са маняци, по-скоро немски възпитаници, нямащи нищо общо с източноевропейските мърлячи. Къщите и дворовете им са подредени и обгрижени отвсякъде. Видях и сукуленти, вътре и навън, оцеляващи в оня влажен и студен европейски климат... След година същият колега ни гостува в България. Резиденцията му беше до един варовиков баир (Бесапарските хълмове) край село Триводици, беше го обиколил в свободното си време, намерил някакви розетки-сукуленти (които ние самите не ценим и не знаем добре явно) и си ги отнесе за Чехия....
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: troll в Декември 14, 2013, 07:14:48 pm
Ами че то там си е судетско... немско, тъй да се рече. Аа между южна чехия и прага вече има известна разлика, а като слезем към братислава, словакия разликата се засилва и след туй става доминираща като продължим в посока белград.
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: practicar в Декември 14, 2013, 07:29:31 pm
И понеже Джони прехвърли темата в специфичния раздел и става дума за субекти, а не за обекти, разбирай кактуси ще си позволя да направя една остра забележка към списващите тази тема и админа, който я инициира. Думата кактусисти, която често се използва в темата, а и не само тук е сгрешена! Правилното е кактусисты! Това е съветска дума, в смисъл че се използва не само в Русия а и в Украйна и други бивши СССР страни. Българската дума е кактусар, кактусари  ;). И както правилно забеляза колегата troll
 "От друга страна "кактусист" направо звучи като екстремист!",
а пък 7george буквално списва :
 "По скоро БГ-кактусиста избива комплекси",
 а малко по-долу четем
 "Ако всички бяха кактусари - колко прекрасна щеше да е земята ни, а ?"
Та си помислете по това ... ;)

П.П Сега някой да не вземе да се обиди  (n) Ако да, то да прочете отново темата и раздела.
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: imdnme в Декември 14, 2013, 07:36:18 pm
Чак пък социопати?
Аз определено не съм, даже обратното - често се чудят как да ми затворят устата  :D
Кактусите ми харесват първо, защото мога да ида за една седмица на планина (дори през лятото) без да оставям ключ на някой да идва да ги полива; и второ защото цъфтят красиво.
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: troll в Декември 14, 2013, 08:19:04 pm

Някъде някога, не помня къде и кога, се беше завъртял един лют спор на тема е ли е е или не е  свободен човек в условията на демокрация. Щото ....

Свободата на един човек завършва точно там, където започва свободата на друг!
 (wasntme)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: John Stalker в Декември 14, 2013, 09:21:42 pm
..
 "Ако всички бяха кактусари - колко прекрасна щеше да е земята ни, а ?"
Та си помислете по това ... ;)

П.П Сега някой да не вземе да се обиди  (n) Ако да, то да прочете отново темата и раздела.

 (clap) Мда.. и аз още в самото начало съм се самоопределил като кактусар! ;) Мислих много преди да реша, де.. какъв точно етикет да си лепна, ето и вариантите които обсъждах сам със себе си:

1. Кактусател - почти като писател, ама на мен не ми хареса. ;)
2. Кактусач - може да се спряга с орач, копач, сеяч.. че и с ебач.. мислих много, а по късно почнах и да сея.. ;)
3. Кактусител - като Спасител на плажа.. пърдон на кактуси и кактусарки. ;)
4. Кактусорист - от тракторист.. - и тва не мо хареса де. ;)
5. Кактусьор - тук, много мислих, защото от периода 1991-2011 година се водех с професия пресьор на хидравличен шприц. ;)
6 и 7. Кактучител и кактуратор - те направо го отхвърлих. ;)
8. Кактухлотрошач - от тоз момент се отказах да троша тухли и открих лавата и пемзата.
9. Кактусианец - но се сетих, че съм землянин
10. Кактуземец - и тук мислих много,  но реших, че ще ставам кактусар!  (y) (d)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: practicar в Декември 14, 2013, 09:34:20 pm
 (rofl)  (y)  (y)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: John Stalker в Декември 14, 2013, 09:45:17 pm
..
Не се сърди, но не смятам, че "любезно общуване между възрастни" е възможно във форум.
Не мисля, че тук има много хора с мнение и може би затова си мислиш, че съм "обясняващ".
Ако не го питат, човек е по-добре да си мълчи. Дали може да има мълчалив форум е друга тема.
..   

Интересна гледна точка за образован кактусист, който вероятно е чел и библията на Иван Хаджийски. ;)

От моята гледна точка тук има много хора с мнение и то не защото и Клечо изказва мнението си. Между редовете на цитираното по-горе аз виждам и съвсем други неща.. интересно ми е дали само аз го забелязвам.  (rofl)

А това за устата го зная от моята баба, тя беше доста остроумна женица, нищо че беше неграмотна. Та тя така викаше.. "Ако едни уста не могат умно да говорят, най-добре е умно да си мълчат."
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: SPINY в Декември 14, 2013, 09:46:37 pm
Интересно , не си спомням да съм обидил някого в този форум.
А изразиш ли мнение различно от всеобщото ох-кане и ах-кане ставаш комплексар и социопат едновременно.
Всъщност, психоанализата е доста сложна материя , Джони.
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: John Stalker в Декември 14, 2013, 09:49:45 pm
Интересно , не си спомням да съм обидил някого в този форум.
А изразиш ли мнение различно от всеобщото ох-кане и ах-кане ставаш комплексар и социопат едновременно.
Всъщност, психоанализата е доста сложна материя , Джони.

:) Спини, никой не казва, че си обидил някой. ;0 (y) А за охкането и ахкането си прав. (y) По-добре е без тях.. ;)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: el pistolero в Декември 14, 2013, 10:06:03 pm
Вилнеят някакви нови щамове на грипни вирОси, викат им "шаблониране", "етикетиране" и "социогрупиране".  Критериите за точно диагностициране са неясни, лечението също ;)
Манията за вкарване в коловози и шаблони има ли си официално название, включващо ПАТИЯ?

А иначе дали са социопатки, социофитки, ако ще и социопапагали да са кактусарите, цветарите, акваристите, лекарите, автомобилистите, адвокатите, политиците, журналистите, писателите и машинистите, това май е нужно да се изследва и опише от квалифицирани люде, имащи нужните знания, ценз и безпристрастен, и обстоен поглед и анализ, почти както при описването, систематизирането на безброй таксономични родове и видове според някоя система, налагана от някои като уникална и изискващи всички да се съгласят и приемат "новата вяра" безпрекословно и ако може на секундата.    :)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: John Stalker в Декември 14, 2013, 10:32:39 pm
...
А иначе дали са социопатки, социофитки, ако ще и социопапагали да са кактусарите, цветарите, акваристите, лекарите, автомобилистите, адвокатите, политиците, журналистите, писателите и машинистите, това май е нужно да се изследва и опише от квалифицирани люде, имащи нужните знания, ценз и безпристрастен, и обстоен поглед и анализ, почти както при описването, систематизирането на безброй таксономични родове и видове според някоя система, налагана от някои като уникална и изискващи всички да се съгласят и приемат "новата вяра" безпрекословно и ако може на секундата.    :)

Мда.. ето, че подхвана интересна тема в темата. :) Какви кактусисти са българските такива и защо не приемат научните трудове на световните катусумове? Защо в училищата децата ни учат български, а не старобългарски? Защо трябва да отричаме вместо да приемем нещата наготово след като сами не сме в състояние и незнаем как да ги "спретнем"? :) А, де?
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: troll в Декември 14, 2013, 10:41:53 pm
кактусолог
кактусофил
кактусофоб
кактист
кактузавър
кактумор
кактухолик
кактупат
кактузависим
кактуист
кактунавт
кактучо

А аз флизам фъф фофума основно за да разбера какъф съм и защо флизам фъф форума.
 (angel)

Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: scleri в Декември 14, 2013, 10:47:11 pm
Едно от основните правила в дипломацията е да се научиш да говориш само по общоприети и за двете страни теми. Всички останали остри и противоречиви въпроси се решават от експертите. Може би е важно да решим ние дипломатичен или експертен форум ще сме.  На мен лично ах и ох не ми се слушат / по точно не ми се четат/. Нямам нужда някой да се възхищава на големия ми бодил.  Имам нужда от съвет как да го направя по-голям. Ако някъде нещо бъркам  да ми се каже право в очите. Сигурен съм че това може да стане и без да ми се обяснява колко съм тъп щом задавам такива елементарни въпроси. Така че ако успеем да се опазим от лични нападки светлото бъдеще  на форума ни е гарантирано. Всички останали спорове и противоречия, колкото и да са остри са полезни.

И за да опазя индианското си име - " Търсещия кусури" ще кажа че въпроса как да се нарича един любител на кактуси е един от въпросите по които едва ли някога ще имаме единно мнение. Аз например не приемам това кактусар. Наставката " ар", " яр" с помощта на която от глагол или съществително име се образува прилагателно за професия е с персийски произход и е навлязла в българския език през турския разбираемо по кое време. За това повечето стари професии звучат по един и същи начин - коняр, пъдар, говедар, златар, резбар и т.н. По-съвременните професии обаче са образувани с други наставки - оксиженист, планшетист, спортист, артист, балетист. Имената на някои хобита са образувани по същия начин. Например акварист. Само че това правило не е аксиоматично защото имаме и чертожник, инженер, учител и други които са образувани по съвсем друго правило. С една дума в българския език няма ясно и еднозначно правило определящо по какъв начин да се образува прилагателното описващо професи, хоби, занимание или някаква друга човешка дейност. Явно с течение на времето една или друга форма добива обществена популярност и става определяща. До тогава могат да съществуват паралелно няколко правилни форми.
За мен лично кактусар звучи малко пренебрежително и леко подигравателно като говедар например. Което разбира се не означава че съм прав. Най-вероятно в началото на моето хоби съм контактувал с хора които са наричали себе си кактусисти и съм приел това име за по сериозно. Така че аз ще съм си кактусист без да искам и от вас да сте такива. Вие спокойно може да сте си кактусари. Важното е че отмина още един ден и лятото е с един ден по-близо. 
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: John Stalker в Декември 14, 2013, 11:14:16 pm
.. На мен лично ах и ох не ми се слушат / по точно не ми се четат/. Нямам нужда някой да се възхищава на големия ми бодил.  Имам нужда от съвет как да го направя по-голям. Ако някъде нещо бъркам  да ми се каже право в очите. Сигурен съм че това може да стане и без да ми се обяснява колко съм тъп щом задавам такива елементарни въпроси. Така че ако успеем да се опазим от лични нападки светлото бъдеще  на форума ни е гарантирано. Всички останали спорове и противоречия, колкото и да са остри са полезни.
..

Дам.. определено си прав и точно тази "техника" на общуване ще е полезна за всички. Хем да си го казваме "из очи", хем после да не си "дирим кусури".   (d) За да се получи обаче, има няколко фактора (или критерия) към които е препоръчителлно да се придържаме, ако че ги няма в правилата на форума. Първо трябва да се приемем за равнопоставени, после да спрем с негативните, иронизиращите и саркастичните коментари. ;) Да се напънем да бъдем толерантни по между си и съпътстващите ни проблеми в ежедневието да не се прехвърлят във форума ни под формата на тез неща дето ги писах малко по-нагоре.

Целта на този форум не е да си ги мерим на кой е по-голям.. нали?
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: el pistolero в Декември 14, 2013, 11:15:52 pm
На мен ми правят рязко впечатление админските заядки с кле4о още от време оно.
По мои наблюдения има други форумци, които се ползват с благосклонността на г-н админа въпреки доста неадекватни изцепки и заядки, а на кле4о на всяко изказано мнение му се скача на нокти и се зачесват спорове.  Ако може добавете някъде правило, че на кле4o му е забранено да се изказва в този форум и да има свое мнение или ако има, то трябва да е еди си какво си и еди си какво си, угодно на еди си кой си.  ;)
Също като г-н Форд с неговият пословичен и революционен автомобил модел Т, който разяснява на потребителите многообразните модификации от които могат да си изберат: "Вие можете да получите “Форд-Т” във всеки цвят, при условие, че този цвят е черен."
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: John Stalker в Декември 14, 2013, 11:25:56 pm

Клечо, ние тука в тойзи форум като една представителна извадка на обществото не можем да минем без представител и на прослойката от цитата на Джони. Вярвам че ме разбра какво искам да кажа. Не смея да го кажа открито щото знаеш какво ме чака след това.

Както и прогнозирах, "нещата" ескалират. ;)  Прегрупирането е вече факт. Склери, какво не смееш да кажеш открито? И какво е това което те чака, и за което Клечо знае? ;)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: asensy в Декември 14, 2013, 11:30:58 pm
И за да опазя индианското си име - " Търсещия кусури" ще кажа че въпроса как да се нарича един любител на кактуси е един от въпросите по които едва ли някога ще имаме единно мнение. Аз например не приемам това кактусар.
...

Тази тема се дъвче във всеки новопоявил се форум и участниците в дъвкането трайно си стоят на позициите. Независимо дали се излагат опровергаващи факти.
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: John Stalker в Декември 14, 2013, 11:44:58 pm
На мен ми правят рязко впечатление админските заядки с кле4о още от време оно.
По мои наблюдения има други форумци, които се ползват с благосклонността на г-н админа въпреки доста неадекватни изцепки и заядки, а на кле4о на всяко изказано мнение му се скача на нокти и се зачесват спорове.  Ако може добавете някъде правило, че на кле4o му е забранено да се изказва в този форум и да има свое мнение или ако има, то трябва да е еди си какво си и еди си какво си, угодно на еди си кой си.  ;)
Също като г-н Форд с неговият пословичен и революционен автомобил модел Т, който разяснява на потребителите многообразните модификации от които могат да си изберат: "Вие можете да получите “Форд-Т” във всеки цвят, при условие, че този цвят е черен."

Къде прочете, че на който и да е е забранено да прави или коментира нещо което се допуска в простите правила на форума? Говориш за Професора, към който съм благослконен? А запита ли се, защо? Постави ли се поне един път на неговото място, и от там да погледнеш към заобикалящия ни свят? Ако те заведа на една експедиция в Мексико, колко кактуса независимо с какво име или синоним ще разпознаеш? Всъщност вие на живо познавате ли се? И по-интересното е, дали бихте искали да се познавате на живо. ;)

А за да разбия вярването и тезата за фордовете вече съм направил достатъчно.. ;) Можеш спокойно да се обръщаш към мен както си пожелаеш, примерно: психопат, педераст, тъпанар, идиот или каквото се сетиш. ;) Гарантирам ти, че няма да ти обръщам внимание, а написаното ще остане.  (d)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: troll в Декември 14, 2013, 11:47:34 pm
Ако пишехме само за кактуси всичкощеше да е наред. Проблем е, че се правят личностни оценки.
Аз съм учен, на времето де, че е добре да се говори по темата. Може за малко и малко в страни.Може малко шега. Но винаги по темата.
А не за говорещите.
 (nod)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: practicar в Декември 14, 2013, 11:51:10 pm
      Суфиксът "-ар" е широко използван в санскрит. Този суфикс има праиндоевропейски произход и се е използвал широко в латинския език, откъдето е останал в много съвременни европейски езици за образуване на прилагателни имена чрез добавянето му към подходящи съществителни имена. Например: molecule-molecular (молекула-молекулен), atom-atomar (атом-атомен), nucleus-nuclear (ядро-ядрен). Този суфикс се е използвал по нашите земи за образуване на думи мнооого преди турците да се осъзнаят, че са такива и да се появят тук. Например такива са думите:
чука - чукар  Са прабългарски думи. Означават скалист, лишен от растителност връх.
боила, боил - боилар  Прабългарски думи. От "боилар" идва по-късното "боляр, болярин" - управник, големец, човек облечен във власт.
страж, (стрез) - стражар  Старобългарски думи, от които идва производната дума "страцин" - крепост, стражеви и името Страцимир (постови, стражник).
Череша - черешар  Черешар  е средновековно българско название на месец май, когато се берат черешите. В случай "черешар" не означава "човек, който бере череши", а характеризира едно качество на месец май и служи като прилагателно име.
И така нататък, с което искам да подчертая, че суфиксът ар не е навлязъл в българския и латински език през турския през онова време, което ни е известно, а че е използван от прабългарите както и през средновековието за образуване на думи, накои от които използваме и днес като техни наследници. За мен думата кактусар носи и частица от онова наследство, с което трябва да се гордее всеки българин.
    Друг е въпросът за това кой какво харесва и точно коя дума му е приятна да произнася, както е казано всеки сам си е господар.

Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: John Stalker в Декември 14, 2013, 11:55:02 pm
....За мен думата кактусар носи и частица от онова наследство, с което трябва да се гордее всеки българин.
    Друг е въпросът за това кой какво харесва и точно коя дума му е приятна да произнася, както е казано всеки сам си е господар.

Евала!  (y) (d)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: troll в Декември 14, 2013, 11:57:25 pm
практика - практикар
 (wasntme)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: John Stalker в Декември 15, 2013, 12:08:20 am
Ако пишехме само за кактуси всичкощеше да е наред. Проблем е, че се правят личностни оценки.
Аз съм учен, на времето де, че е добре да се говори по темата. Може за малко и малко в страни.Може малко шега. Но винаги по темата.
А не за говорещите.
 (nod)

За теб знаем.. или се досещаме. Нали си Трол! :) Във форумите винаги има критични моменти, когато се получава дефицит на материя по която се дъвче през останалото време и точно в тези моменти се получават сривове, свлачвания и прочие освобождаване на всякакви непредсказуеми напрежения и енергии. Става така, че всички започват да не четат какво пишат другите, а да дават акъл и да търсят вина (не червени или бели) във всички останали за тяхната позиция. Аз съм забелязал два такива момента, единия е около Коледа, а другия по Великден. :)

По-умните на другия ден разбират, че са сгрешили до някъде.. а идиотите никога. (d)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: John Stalker в Декември 15, 2013, 12:09:25 am
практика - практикар
 (wasntme)

- кактусар :) Сам си призна. (y)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: el pistolero в Декември 15, 2013, 12:11:00 am
На мен ми правят рязко впечатление админските заядки с кле4о още от време оно.
По мои наблюдения има други форумци, които се ползват с благосклонността на г-н админа въпреки доста неадекватни изцепки и заядки, а на кле4о на всяко изказано мнение му се скача на нокти и се зачесват спорове.  Ако може добавете някъде правило, че на кле4o му е забранено да се изказва в този форум и да има свое мнение или ако има, то трябва да е еди си какво си и еди си какво си, угодно на еди си кой си.  ;)
Също като г-н Форд с неговият пословичен и революционен автомобил модел Т, който разяснява на потребителите многообразните модификации от които могат да си изберат: "Вие можете да получите “Форд-Т” във всеки цвят, при условие, че този цвят е черен."
Говориш за Професора, към който съм благослконен? А запита ли се, защо? Постави ли се поне един път на неговото място, и от там да погледнеш към заобикалящия ни свят? И по-интересното е, дали бихте искали да се познавате на живо. ;) ...Всъщност вие на живо познавате ли се?

Хубост на сила не става  :)
Умишлено съм отклонявал няколко негови опита за скайп и фейсбук ад-ване, след което разбрах, че съм бил оплют като спамер, който го спамел него за ад-ване, въпреки, че беше точно обратното. И точно понеже бях видял държанието на г-на във форума на Инка, отклоних поканите за комуникация. Нямам желание за личен контакт, но и не искам да плюя без да знам повече от общо видното. Та коментирам само очевидни неща изписани във форумните теми и си вадя изводи по тях, житейските истории и скрити вражди на кактусарите пък и на другите хора не са ми интересни и да, не се поставям на чуждо място, също както никой не се поставя на мое или твое.
Няма как да ми лепнеш и на мен някакви нетолерантни нотки в изказа, просто, защото не е така.

Цитат на: ...
Ако те заведа на една експедиция в Мексико, колко кактуса независимо с какво име или синоним ще разпознаеш?
Може 5-10, може и нито един. Но и затова не съм нито стажант, нито подполковник по сукулентните въпроси. Има хора които могат и знаят много в тази област и те не са само един и двама дори в нашата държава. Те могат да претендират за знания, а аз мога само да ги поздравя за познанията в материята, които са натрупали и после да продължа да си гледам снимки из нета и да си набелязвам нещо мечтано за придобиване в бъдеще, нищо повече от това.  ;) 
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: el pistolero в Декември 15, 2013, 12:18:22 am
Всъщност от следобед се канех да пускам снимки на два кактуса, ама при всяко кликване към форума изскачаха нови и нови особено кактусови теми за обсъждане.
Може другата седмица да пробвам да ги кача, че да не закривам най- актуалните теми с моите бледи опити за снимка  |-()
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: troll в Декември 15, 2013, 12:26:20 am
За мен си говоря де.
В интерес на истината туй, кактусар ми звучи като кърсердар или месар!
Иначе съм горд с това , но не ми харесва.
Иначе казано: Аз не знам как е, ама и така не е!
А туй не ми пречи да си гледам бебоците!
И да ми е кеф!
Миналата година по туй време си купих един коледен кактус дето Жората каза, че не бил кактус и за да ми тече кактусарски стаж и за да мога да напиша нещо извън настоящата тема закупих три броя кактуси. По късно се оказа, че едното било сукулент.
но равносметка ще правя след 20 щото тогава съм в коледна ваканция.
Наздраве!
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: John Stalker в Декември 15, 2013, 12:52:57 am
...
Може 5-10, може и нито един. Но и затова не съм нито стажант, нито подполковник по сукулентните въпроси. Има хора които могат и знаят много в тази област и те не са само един и двама дори в нашата държава. Те могат да претендират за знания, а аз мога само да ги поздравя за познанията в материята, които са натрупали и после да продължа да си гледам снимки из нета и да си набелязвам нещо мечтано за придобиване в бъдеще, нищо повече от това.  ;)

Ето сега ме изненада напълно! Искаш да ми кажеш, че има кактусари в България? От които да се учим? Къде са? Всъщност не ме интересува толкова къде са, а какво са направили за да популяризират хобито ни? Литература? Нещо конструктивно, някаква социална среда и предпоставка за развитието на кактусарството в България? Цъ.. нема. Или поне няма такова което да не е криптирано от "стари кактусисти" и недостъпно за нас по-новите. ;) Със сигурност знам, че не съществува кактусчийски еснафлък в България, щото не сме чехи примерно. ;) Демек, виж коя дата сме.. и какви семена си поръчат, сеят и отглеждат новите кактусозависими. Днес трудни семена няма.. няма и тайни, няма и заклинания за кълняемост. Просто спазваш условията, сееш и те идват. ;)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: John Stalker в Декември 15, 2013, 12:54:07 am
..
Наздраве!

 (beer) Наздраве де!  :)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: troll в Декември 15, 2013, 01:15:11 am
Аз съм от стар шумерски род, чиито корени отиват до атлантида, че и по-нататък!
Ще кажа, че ако има излишна пара требе да излети през свирката иначе е по-лошо.
Не зная дали знаеш, но едно време работниците са работили непрекъснато.
Египетските жреци първи правят експерименти и отначало въвеждат почивка всеки десети ден, а в някои храмове и на осем дневка го карали, щото тогава хората произвеждали повече. Освен туй са знаели че има три пика в годината. То тяхната година била по-друга, но винаги и навсякъде пиковете са коледа великден и средата на лятото. Тогава има повече инциденти. Който е работил с хора, знае, че срещу празник, хората се уморяват и напрягат и понякога са направо зли и то без повод и без нужда.
Затуй дават с голямата лъжица коледно настроение и т.н.

Винаги съм искал да пусна тема "Форумът и кръчмата. Прилики и разлики"
Проблемът е че обикновено кръчмаря, пардон, админа се засяга и ме отстрелва, като патка на гюме.
И не ми дава възможност, да обесня колко по-добре е във форума за потребителите и колко по-добре е във кръчмата за админа.
Наздраве!
Коледа иде!
Ама ние не поздравихме Професора за 8 декември! Празниката на българските жени .... ъъъ ... студенти де.
Наздраве Професоре!
Наздраве на всички!
Първо е важно да си жив, после да си здрав и накрая ако си и щастлив е време да откажеш наркотиците!
 (beer)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: 7george в Декември 15, 2013, 03:26:29 am
Цитат
Ето сега ме изненада напълно! Искаш да ми кажеш, че има кактусари в България? От които да се учим? Къде са? Всъщност не ме интересува толкова къде са, а какво са направили за да популяризират хобито ни? Литература? Нещо конструктивно, някаква социална среда и предпоставка за развитието на кактусарството в България? Цъ.. нема. Или поне няма такова което да не е криптирано от "стари кактусисти" и недостъпно за нас по-новите. ;) Със сигурност знам, че не съществува кактусчийски еснафлък в България, щото не сме чехи примерно. ;) Демек, виж коя дата сме.. и какви семена си поръчат, сеят и отглеждат новите кактусозависими. Днес трудни семена няма.. няма и тайни, няма и заклинания за кълняемост. Просто спазваш условията, сееш и те идват. ;)
Затворили са се в своите каменни кули, ака оранжерии и се издигат в собствините си очи, смятайки се за единствени и недостижими. Имат право, що да популяризират, хобито ще стане плебейско...

Да, вашите деди може да са дошли от ония степи и да са развявали конски опашки, обаче моите са дошли със вимани от космоса... тъй да знаете.  (makeup)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: scleri в Декември 15, 2013, 11:37:59 am

Ето сега ме изненада напълно! Искаш да ми кажеш, че има кактусари в България? От които да се учим? Къде са? Всъщност не ме интересува толкова къде са, а какво са направили за да популяризират хобито ни? Литература? Нещо конструктивно, някаква социална среда и предпоставка за развитието на кактусарството в България? Цъ.. нема. Или поне няма такова което да не е криптирано от "стари кактусисти" и недостъпно за нас по-новите. ;) Със сигурност знам, че не съществува кактусчийски еснафлък в България, щото не сме чехи примерно. ;) Демек, виж коя дата сме.. и какви семена си поръчат, сеят и отглеждат новите кактусозависими. Днес трудни семена няма.. няма и тайни, няма и заклинания за кълняемост. Просто спазваш условията, сееш и те идват. ;)

Джони, отговорите на твоите въпроси са комплексни и аз съм сигурен че ги знаеш не по зле от мен ама използвам повода който ми даваш да изкажа няколко поредни велики мисли. Той народа е синтезирал всички отговори в три думички - " Интереса клати феса".  Какъв е интереса на старите кактусисти и кактусари да направят каквото и да било за развитието на хобито си? Ами никакъв. Освен ако не страдат от месиянство. Чехите правят интересни сайтове, пишат от време на време по някоя статийка. Публикуват снимки, но всичко това се прави за да рекламират дюкянчетата си. Защо нашите нямат дюкянчета? Ами защото хобито ни не е така масово като риболова например. А не е масово по ред причини включително и икономически че и чак исторически. Докато ние петстотин години сме били част от една назадничава по същество империя чехите са изтеглили дългата клечка и благодарение на империята част от която са били са дръпнали стремглаво в развитието си. Може англичаните да са колонизирали Америка, но кактусите са " колонизирани " основно от немци, и може да е изненадващо за някои от чехи. Така че чехите имат / не е грешно да се каже / вековни традиции в една област в която ние имаме десетилетен опит. Е как да се сравняваме с тях. Не. Ние можем да се сравняваме и да се стремим да ги достигнем, но не бива да се комплексираме от това че сме далеч зад тях.
Споменах и икономически причини. Много е удобно човек да се извинява че не прави нищо защото няма пари, но не може и да се отрече значението им. Как да имаме български принос в развитието на кактусарството като единици от нас могат да си позволят да излезнат в чужбина по-далеч от Гърция и Турция.
Усешам че се увличам, а не казвам нищо ново или интересно за това спирам. Само че не мога да не се заям леко, и за това ще се хвана за последното ти изречение. Тоест за последните две. Прав си че младите / от гледна точка на любителски стаж / се хвърлихте смело в дълбокото, и не признавайки понятия като трудни за сеене видове напоръчахте десетки, ако ли не и стотици пакетчета семена. Любопитно ми е защо сега не направите една темичка -" Резултати от сеитбата". Да видим от поръчаните хиляди семена дали има поне няколко десетки оцелели семеначета. Макар че за да е наистина вярна статистиката този отчет трябва да се направи когато семеначетата станат поне на три години, и престанем да ги наричаме семеначета. При това не трябва да броим ашламите щото трънче на клечка излиза от определението " трудно".
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: practicar в Декември 15, 2013, 12:55:21 pm
Склери е напълно прав, не може да се сравняваме с чехи, немци и дори словаци. Прав е и за отоманската империя която ни е дръпнала яко назад във всичко. Ако трябва да си мерим .... кактусите, то да ги мерим с братята по неволя от балканските страни, като Сърбия, Македония, Албания, Гърция. Румъния не броим защото те бяха свободни тогава. Гърция пък се отърваха от режима на комунистите, което каквото и да си говорим си беше едно робство, след като войника с калашника не те пускаше да си видиш дори роднините в Гърция (който ги имаше) да не говорим за по-западните страни, да не говорим за закупуването на литература и растения от там. Всички по-стари кактусари от София помнят  какъв зор, връзки и късмет а и още нещо (което няма да коментирам) бяха необходими за да ни разрешат да основеме клуб на кактусарите, където да се събираме, да обменяме информация получена основно от ГДР-то ( добре, че го имаше), и "редки" кактуси от сорта на ребуции, айлостери, да не говорим за астрофитумите. Ами парите които се събираха за да се обменят във валута с която да ни разрешат да се закупят по пликче с малко семена, а как се поделяха  после из мажду толкова членове и по колко се падаше на всеки, знаета ли? А през това време чехите и словаците си строяха оранжериите и ги пълнеха с кактуси от рода на ариокарпуси, турбиникарпуси и други редкости за онова време по които ни изтичаха очите.  Имаше по това време един кактусар Бай Иван - Чеха, който си беше българин, но работеше в Чехия като строител и от време на време си идваше и си донасяше за колекцията кактуси от там. Всички се изреждахме да му ходим на гости като си дойдеше, с идеята да ни подари или продаде по някой от донесените от него редкости, които виждахме за първи път на живо. Така, че през през главите ни е минало доста, но повечето останахме, въпреки незгодите, като повечето продължаваме да си харчим парите по любимото ни хоби без да се интересуваме за някаква възвращаемаст, да не говорим за бизнес.
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: imdnme в Декември 15, 2013, 03:24:01 pm
Хаха, голяма тема се е заформила :)
Всички сме бодливи характери, ама характери  :D
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: troll в Декември 15, 2013, 03:29:22 pm
Ква излезе тя?
Че не е важно дали си кактусист или кактусар, а дали си чех или българин!
 (wasntme)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: John Stalker в Декември 15, 2013, 03:42:54 pm
...

Любопитно ми е защо сега не направите една темичка -" Резултати от сеитбата". Да видим от поръчаните хиляди семена дали има поне няколко десетки оцелели семеначета. Макар че за да е наистина вярна статистиката този отчет трябва да се направи когато семеначетата станат поне на три години, и престанем да ги наричаме семеначета...

О, такава тема ще си имаме задължително. (y) В момента просто трупаме експириънс и събираме мат'рял за анализ. :)  А за статистиката май няма да успеем да изчакваме бебоците да стават чак на три години, от котилото си оставяме по 2-3 за нас и останалото само да стигне размер за да издържи на транспорт и пикиране ще бъде разкарвано, защото наистина нямаме толкова много място. ;) А колко семена още ни чакат.. (rofl) Планираме бъдещата ни колекция да е с преобладаващи растения сяти от нас.  Заразително нещо са семената, чудя се дали и кога ще ми мине.  :D
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: troll в Декември 15, 2013, 04:01:56 pm
Мени, доколкото ми е известно, българските катусисти и кактусари немат никакъв проблем с чуждоземските форуми.
Начи вината е в българския форум.
 (angel)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: scleri в Декември 15, 2013, 04:09:32 pm
Джони, не ми се връзвай на акъла и не се чувствай длъжен да отговаряш на всеки мой пост. Аз като един кандидат пенсионер / щото пенсията ми още не е излязла / по цял ден си седя в къщи и щракам на компютъра. Колкото преди нямах време толкова сега имам излишък от такова. Студа на вън спомага в пъти за този излишък.
Това за семките не го казах с лоши чувства. Хубаво е човек да има възможност да сее каквото му душа иска и да се изправи пред големи предизвикателства. От поста на Практикар разбираш колко ценни бяха семките едно време и защо за по старите кактусисти, кактусари всяко семенце е съкровище и мисълта че може да бъде похабено не нарочно, а от липса на опит е направо немислима. Има един хубав разказ от Джек Лондон. Не че другите му са лоши, но този може да обясни това чувство. Та в този разказ се разказва за златотърсач изпаднал в беда. Загубил приятели и провизии той буквално се влачи към брега където е единствената му надежда да бъде спасен. По време на пътя си той преживява безброй премеждия. Няма да ви го преразказвам. Мнозина от вас вероятно са го чели. В края на краищата той успява да стигне до спасителния бряг. Там е забелязан от борда на преминаващ кораб и прибран на борда. Изкъпан, нахранен и отпочинал, по време на пътуването той постепенно започва да се връща към нормалния живот. На капитана обаче му прави впечатление че спасения някак неестествено бързо дебелее. Боцмана разгадава загадката. Под дрехите си, както и под завивките на леглото си спасения златотърсач трескаво складира хляб. Въпреки изобилието на храна около себе си той не може да преодолее спомена за глада. Нещо подобно става в старите ни души. Въпреки изобилието на семена около нас мисълта че могат да бъдат похабени някак е кощунствена.
А вас специално тепърва ви предстоят приятни изненади. Щото на практика вие сяхте де що имаше трудно трънче. Сега ви остава да сеете на воля видове които не създават проблеми. Всъщност май не съм съвсем прав. Ще ви създадат един голям проблем. Тепърва ще разберете какво е да нямаш място когато от двайсет семки ти поникнат двайсет и две семеначета и всичките успешно преживеят две, три пикирания до есента.

Искам да кажа и още две думи. Времето в което живеем немислимо дава отражение на ежедневието ни. Всеки има своите пристрастия, но най-верният път да разтурим седянката е ако си позволим да политизираме форума. През последната седмица се промъкнаха вече два такива поста. Моля ви оставете политиката за кварталното кафене.   
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: troll в Декември 15, 2013, 04:50:29 pm
Аз точно затуй засях 27 семена през януари и всичко си беше добре докато не ги изнесох на слънце през май. И то мижаво слънце.
Признавам, че бях подведен от мнението на един гуру във форума, който каза, че в Монреал слънцето ще е по-скоро недостатъчно и няма нужда от засенчване.
 (sun)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: 7george в Декември 15, 2013, 06:06:29 pm
Аз точно затуй засях 27 семена през януари и всичко си беше добре докато не ги изнесох на слънце през май. И то мижаво слънце.
Признавам, че бях подведен от мнението на един гуру във форума, който каза, че в Монреал слънцето ще е по-скоро недостатъчно и няма нужда от засенчване.
 (sun)
Януари пак дойде, пък и Ноември и Декември с какво са по-лоши? Закиснахте ли новите семки? Докато сме на крака, имаме шансове за следващ опит.

Това по-горе , за нещастната ни балканска съдба, са зле-съчинени оправдания, мисля аз. Ако чехите и германците разправяха, че техния климат не е е като оня в Мексико или Аржентина и само одеха в кръчмите (а тяхните са си едни чудни местенца), нещата щяха да са още в застой и при тях.

Абе, вие сменихте ли си пръстта на всички планирани кактуси, че виснахте във форума? Изчегъркахте ли оня торф от корените...  От тия, поръчали много-много семки, голяма част май ще се превърнат във "водолази", по терминологията от другите форуми, без да покажат кьораво семеначе май...

Не че няма големи БГ-кактусари, ама те май не са много по писането из форуми...  ;)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: troll в Декември 15, 2013, 06:30:20 pm
Мисля, че разбрах за какво пишеш!
Щом пиша у форум няма да стана голям кактусист!
 (f)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: troll в Декември 15, 2013, 07:27:29 pm
А понеже снега пак ни изненада си мисля тука, следващата седмица да почна една оранжерия метър на 50 на 60. Която да мога да изнасям и навън. В момента се чудя дали да я направя с поликарбонат, което поради малкия й размер е твърде лесно. Или да я карам само от найлон. Два пласта разбира се. То и с поликарбоната може два пласта. Ма ще видим. Колебая се скелета дали да го направя от дърво илии халумин и тъй в колебания ми минава деня.
 (whew)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: 7george в Декември 15, 2013, 07:35:05 pm
Предвиди вентилация, важно е. Ако е разглобяема, може и по-голяма.

§§§


От друга страна, ний малко като че ли на моменти драматизираме по темата, какво трябвало да бъде българското кактусарство. Тва па кво  е ? Не е ли по-важно, аз, ти той и тя, да си гледаме с радост единия, двата, десетте или стоте кактуса, да ги споделяме и така нататък.. Какво величие, какво големеене, какво развитие, защо и за какво...
Щото ато погледнем през очите и психологията на на не-кактусарите, изглеждаме доста зле, странно, страшно даже..  (nod)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: troll в Декември 15, 2013, 07:41:02 pm
Това е точния размер, щото така в нея влизат три тави, а тя има място така, че да си я гледам!
Въобще аз я правя за експеримент, щото имам много неща неизяснени още.
 (rofl)

§

В момента, в който заговориш за проблемите на множеството, това те отделя от него и се превръщаш във великан!
 (rofl)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: 7george в Декември 15, 2013, 07:41:43 pm
А понеже снега пак ни изненада си мисля тука, .... Ма ще видим. Колебая се скелета дали да го направя от дърво илии халумин и тъй в колебания ми минава деня.
 (whew)
Поради снега, проблем при вас, предвиди и две колони, във формата на древни статуи, подпиращи с еда ръка покрива, с другата придържащи парцала около слабините си, ще е много стилно и .. яко.  :D
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: troll в Декември 15, 2013, 07:44:42 pm
Нали може да са женски?
 (wasntme)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: John Stalker в Декември 15, 2013, 07:49:16 pm
Мисля, че разбрах за какво пишеш!
Щом пиша у форум няма да стана голям кактусист!
 (f)

Кактусист голям може да не станеш, ама може да се реализираш като голям кактусар! ;) Има значение в надставката или каквото там беше.  :D
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: John Stalker в Декември 15, 2013, 07:56:02 pm
Джони, не ми се връзвай на акъла и не се чувствай длъжен да отговаряш на всеки мой пост. Аз като един кандидат пенсионер / щото пенсията ми още не е излязла / по цял ден си седя в къщи и щракам на компютъра. Колкото преди нямах време толкова сега имам излишък от такова. Студа на вън спомага в пъти за този излишък.
..

Всъщност трябва да гледаме на коментарите ни с чувство на взаимно уважение. :) Технически погледнато аз пък нямам почивен ден. Дори и днес изкарах една къса редовна работна  смяна. Обективно погледнато обаче аз имам и почивни дни, това са дните в които нямам работа. Иначе си планирам времето и се оказва, че в един нормален работен ден имам повече време за кактусите и всичко свързано с тях, а ако ми падне почивен ден си почивам от всичко. ;)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: troll в Декември 15, 2013, 07:59:23 pm
От 27 първите останаха само тез двата и не ги знам кви са
(http://imageshack.com/a/img809/115/8hbt.jpg)

(http://imageshack.com/a/img18/8071/vk0q.jpg)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: troll в Декември 15, 2013, 08:06:49 pm
Почивката е замяна на един вид работа с друг!
 (rofl)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: guest8 в Декември 15, 2013, 08:07:36 pm
Цитат
Човек и добре да живее, все ще се намери някой да му обясни, че не го прави правилно  (wasntme)
от наблюденията на един обикновен кактолюб
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: kalinaalena в Декември 15, 2013, 09:28:13 pm

 Някои харесват непосредствеността, а други перфектността.
(y), Напълно съм съгласна.На мен много повече ми харесва рок градинката на Спини и намирам това за много по-голямо постижение, отколкото перфектните растения на г-н Наксера в неговата оранжерия  и дворче, от която нямам намерение да се комплексирам.
Впрочем имате ли инфо дали някой чех или немец е правил нещо подобно?
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: SPINY в Декември 15, 2013, 11:25:04 pm
Вили , аз никога не съм искал да се съревновавам или сравнявам с когото и било. Наксера си е Наксера. Вили си е Вили. Склери си е Склери. Аз съм си аз............ Всеки си е уникален по своему .
 Само тъй и не успях да разбера защо когато изкажеш мнение по-различно от масовото веднага ти лепват етикети от рода на `избиващ комплекси` , ` социопат` и почват да ти правят `ПП`-та . / `ПП` - психопортрет/. Дори  откриват нова тема и почва да се дъвчи материя напълно непозната на участниците в този форум, в която посредствената ирония на Джони струи от почти всеки негов пост.
 Определено съм отвратен от това, което прочетох тук. Жалко. Нима сме толкова жалки ? А Джони ?
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: John Stalker в Декември 15, 2013, 11:44:46 pm
Спини, няма да ти отговарям сега. ;) Ако изпитваш някакво чувство на вина за пръкването на тази тема искам да те уверя, че ти нямаш никаква заслуга.  :P Причината съм я обяснил в първите ми постове и никъде не съм те споменавал. Интересно ми е защо се вързваш на глупостите ми? Не ми казвай, че си разпознал някои твои черти.. цитирам

Цитат
Защо ли ви ги пиша тези глупости? ;) За разбиращите ги пиша.. и то за разбиращите не само от кактуси :) Провокираха ме коментарите в тази тема която Склери е пуснал със съвсем чисти намерения да сподели нещо приятно за него. Коментарите последващи първият пост в темата по-точно.. а те за един начинаещ психолог (кактусофоб) са достатъчни за един бърз "ПП" на индивида (каквото и да значи това) :)

Интересното обаче за мен е, че тези приятелски коментари в темата се разменят между хора които с които не сме се срещали на нашите сБирки и не са похапвали наръфани кюфтета..  (rofl)  Още по-интересното е, че в темата коментарите за 90% от контекста, не се отнасят за кактуси а за стил, дизайн, начин на живот, възможности, желания и комплекси. ;)

Та, да ни е честита новата тема!  (rofl)

Дет' са вика, де го чукаш, де се пука?! ;)

Ако наистина си се почувствал засегнат, ти поднасям моите най-искрени извинения за това.  (bow)

пс. Не схванах, какво точно те е засегнало, наистина.  (y)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: 7george в Декември 16, 2013, 01:59:42 am
От 27 първите останаха само тез двата и не ги знам кви са
(http://imageshack.com/a/img809/115/8hbt.jpg)

(http://imageshack.com/a/img18/8071/vk0q.jpg)
И аз не ги знам, но винаги мога да се правя на познавател. Приличат ми на малки стенокактуси, в краен случай мамиларийки, ама едва ли..  ;)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: troll в Декември 16, 2013, 02:29:29 am
Стено?
Може!
Даже и аз имам таквиз подозрения!
Мамиларии - не!
Всичкото мамиларии от туй време стана микроскопично и като престана да ги намирам и з саксииката изфърлям пръста.
Но благодаря ти за рамото! (bow)



Титла: Ре: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: 7george в Декември 16, 2013, 11:48:50 am
Я си признайте - колко от вас имат пароли *кактус* за влизане по сайтове разни. Имам и латински имена тоже..
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: imdnme в Декември 16, 2013, 03:05:20 pm
Цитат
Бъдете внимателни към своите мисли - те са началото на вашите постъпки.
Цитат
За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо. За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо.
Лао Дзъ
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: John Stalker в Декември 16, 2013, 09:10:36 pm
..
 Определено съм отвратен от това, което прочетох тук. Жалко. Нима сме толкова жалки ? А Джони ?

Ето ме отново тук. ;) Днес вече съм готов да се включа във всякакви драматични , но плодотворни дискусии.  (d)
От цитата по-горе, не се разбира кое е жалко, ние ли или то? Преди няколко поста стана въпрос за "ох и ах" форумна практика която се приема за недобра и заради това предпочитаме свободно да  си изразяване мнението, въпреки това колко дискомфортно би се почувствал някой от участниците. :)

Цитат
Само тъй и не успях да разбера защо когато изкажеш мнение по-различно от масовото веднага ти лепват етикети от рода на `избиващ комплекси` , ` социопат` и почват да ти правят `ПП`-та . / `ПП` - психопортрет/. Дори  откриват нова тема и почва да се дъвчи материя напълно непозната на участниците в този форум, в която посредствената ирония на Джони струи от почти всеки негов пост.

Това се прави с превантивна цел, пускането на нова тема де.. останалото с етикетите и прочие са спорна територия. . ;) Първо, за да не се насира темата, което стана и въпреки моята намеса и за това се наложи да чистя после там. Второ, когато искаш другите да уважават твоето мнение е добра практика да бъдеш толерантен и ти да приемаш тяхните виждания. Трето, надявам се че следиш тази тема и виждаш в каква посока отива.. някой да те е обсъждал или обидил персонално?
За посредствената ми ирония са виновни учителките ми по български.. :P Явно не са успели да ме научат на елементарни неща. :)

пп. не го приемай лично. не се познаваме, у форума сме а не в кръчмата, не изпитвам никакви лоши чувства към теб, но като "гузен, негонен бяга" ми се вижда този твой коментар. ;)

А сега за да те изненадам още веднъж, мисля да пусна още една нова тема, която ще има някаква връзка с горещите настроения тук в последните дни, но за която ти нямаш отново никаква вина, също както и за тази.  :P (y) (d)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: 7george в Декември 16, 2013, 09:30:22 pm
Ами, мисля аз, който пък е толкова чувствителничък, душевно-раним, мнителен, отгоре навсичко, нека моля да не наднича в тая спам-зона, че и да ни изкарва тука побойници и грубияни. Да си гледа картинките в галерията, блажен и щастлив и да е доволен. Той целият уеб е опасен, пълен с педофили и перверзници, ама такъв е живота. Чудя се откъде го намирам това всичкото търпение да ги изчитам тия мрънкания, но нали пък трябва да се отсее ценното от плявата, няма начин, трябва да се стегна явно.  8-|

И: тоя форум ни е и (частен) клуб, кръчма за някои от нас, така че няма само кактуси... има и гарнитура.  (party)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: Schmidt в Декември 16, 2013, 09:59:36 pm
ОК! Джон всички разбраха ,че субекта, който долнопробно обиждаш съм аз. Даже си ми  посветил цяла  тема?!Това, ако не беше толкова абсурдно ,щеше да е доста жалко!Тези обидни квалификации и перманентна ти ирония, мисля да ги отправиш към твоите приближени ,които ти вървят по гайдата или към самият себе си.Явно виртуалната среда и лицемерието, което цари тук  те кара да се държиш мегаломански и да се самозабравяш .Не съм ти никакъв ,за да да се отнасяш така арогантно с мен! От къде знаеш с какъв диапазон разполагам, като обща култура??Направо съм смаян от това нахалство!Не помня да сe познаваме лично и не си личният ми лекар  за да ми поставяш  диагнози.Само не знам, защо го правиш избирателно, към определени  хора?Нали уж тук всички сме равнопоставени или само на хартия? Само, дето не можах  да  се припозная, като социопат и нискоинтелигентен и за това реших да не разисквам тази унизителна тема. Но ти прекали отвсякъде продължи да  напомняш на всички за кой дефакто ставало въпрос .Не съм шаран който се хваща на въдицата само ,защото на някой си така му се приискало.Мноооooго си ме подценил.Няма как да съм социопат, след като за пръв път учавствам в какъвто и да е форум за разлика от теб, който от години кибичи в такива.Социопат е еквивалент на компютърно зависим човек, които трудно комуникира в реалният живот.Аз не страдам от раздвоение на личността и съм последният човек, който би се припознал като такъв! Надявах се ,че това е форум за кактусари, а не за комплексари.От екрана по-скоро лъха на ракия и кюфтета  и заприличва на  виртуална кръчма в която най- честите пожелания са -Наздравееее!То не бяха софри ,то не бяха манджи,  домати , то не беше чудо!Но това е ОК!-според двойният аршин с който мериш. Само определени хора се ОБРУГАВАТ публично, като на другарси съд.Тази реакция не е изненада за мен. Следи се всяка моя дума за да мога да бъда захапан,че цапам темите.A с какво ,толко изцапах златната тема?!Ако си чел внимателно ,аз съм се ИЗВИНИЛ предварително ,че съм се отклонил от темата за тези мои разсъждения,които  са се отнасяли не пряко  към нея.Когато другите наистина цапат по цял ден и по цяла нощ ,това разбира се не е проблем.Да живее българо- канадската дружба!А иначе  ти стана голям капацитет за 2год. Усвои занаята,всичко ти се поднесе на крака ,сдъфкано наготово  - проста работа , иначе кактусари  и кактусарско дело в БЪЛГАРИЯ  нямало.Ти за 2год. изсмука знанията си сигурно от въздуха??Едно е сигурно ,че не признаваш авторитети ,които са наясно с материята . Ще ти трябват поне 10-15год.за да можеш да си помислиш изобщо , че си на някакъв фактор .Но безспорно си изпечен манипулатор-и още как.! Постигна  целта си като ме вкара в тази простовата тема-БРАВО!Поне в това отношение си ненадминат.Колекционер не се става с четене на" библии "и с уроци по присаждане.Най- много да се сдобиеш с една  недобре подбрана сбирка.Човешкият фактор къде го слагаш? Или си мислиш ,че всички сме еднакво кадърни?Просто свикни и  се научи  да уважаваш хората , които имат безспорни постижения в дадената област и са авторитети, колкото и да не ти се иска.
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: John Stalker в Декември 16, 2013, 10:19:18 pm
ОК! Джон всички разбраха ,че субекта, който долнопробно обиждаш съм аз. Даже си ми  посветил цяла  тема?!Това, ако не беше толкова абсурдно ,щеше да е доста жалко!Тези обидни квалификации и перманентна ти ирония, мисля да ги отправиш към твоите приближени ,които ти вървят по гайдата или към самият себе си.Явно виртуалната среда и лицемерието, което цари тук  те кара да се държиш мегаломански и да се самозабравяш ....

OMFG! Гръм от ясно небе! :) Уважаеми, г-н Шмид, искам да ви уверя, че пускайки тази тема, за вас въобще не съм се сетил, нито визирал, нито тагвал или използвал каквито и да е открояващи или насочващи техники. На останалата част от поста ви, ще отговоря утре.

Искам да декларирам и пред теб, че ако съм те засегнал ти поднасям моите най-искрени извинения!  (bow) Но, няма нищо което да е вярно в твоя по-горен пост. Ако се познавахме с теб, никога не би ти хрумнало да напишеш нещо подобно. За да те успокоя, ти казвам, че утрешните ми коментари по темата ще са обективни и безпристрастни. Технически погледнато не се чувствай виновен за този пост утре, защото аз просто няма за какво да ти се сърдя.  (d)

пс. Чудя се да се смея ли, или да се напикая от смях.  (rofl)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: troll в Декември 16, 2013, 10:53:22 pm
Най-сетне и аз вденах!
Таз тема е за мен!
Обаче трябва да призная, че този път Джон надмина обикновенната си кактусарска ирония, като ме покани и да я открия.
Бравос!
 8)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: John Stalker в Декември 17, 2013, 12:53:22 am
Най-сетне и аз вденах!
Таз тема е за мен!
Обаче трябва да призная, че този път Джон надмина обикновенната си кактусарска ирония, като ме покани и да я открия.
Бравос!
 8)


E-ee, разгееле.. сети се!  Признаваш ли се за виновен? И да не се признаеш, вече е разкрита  българо- канадската дружба (връзка)..   (rofl)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: troll в Декември 17, 2013, 01:25:47 am
Е как ще се признавам!
Няма нищо за признаване!
Другите са виновни!
Седя си аз тихо в ъгъла и чета Съмърсет Моам "Натясно в ъгъла" и тихо попържам гадния живот.
По едно време идва един и ме пита що го псувам. Аз зачудено му обеснявам, че нама такова нещо, а той ме пита що псувам тогава.
Еми псува ми се - псувам!
А на мен ми се бие! заявява пича и глей кво стана.
Аз познавам сума форуми, а някои съм администрирал, обаче кво да сторя като техническия прогрес се развива с много по бръз темп от личностното развитие на индивида.
Повечето се държат във форум, както се държат и в кръчма, а форумът е съвсем различно място.
Добрата новина е че във форума можеш да пропускаш някои хора и да си живееш щастливо.
Това обаче е ако нямаш претенции по отношение на другите.

Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: Schmidt в Декември 17, 2013, 04:35:57 am
Джон, не бих си позволил да използвам такъв острър език спрямо теб,ако не бях сигурен в твърденията си.
Аз нямах намерение да те репликирам темата за чеха, ако тия неща не бяха повторени ,когато обясняваше на Спини ,че не визираш него.То е ясно, че става въпрос главно за мен.Вадиш повторно същите пасажи от думи ,които само аз съм ползвал-"стил, дизайн ,начин на живот "и т.н.Какво да си помисли един средноинтелигентен човек?Все още не съм изперкал и мога да направя разлика, дали  някой ме плюе или ме вали дъжд.Това си беше чиста провокация и единствено аз не ти отговорих от участниците ,които ти визирашe.Въпреки ,че знаех ,че това е насочено в най- голяма степен именно към мен. Аз съм възпитан ,че когато някой ти поднася извинения , съм длъжен да ги приема независимо от случилото се . За това приемам извинението ти .И в този ред на мисли искам и аз да ти се извиня за грубият ми тон спрямо теб.Независимо, какви следващи дейстия ще предприемеш по темата.
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: John Stalker в Декември 17, 2013, 10:38:09 pm
Джон, не бих си позволил да използвам такъв острър език спрямо теб,ако не бях сигурен в твърденията си.
..

Дам.. защото не сме в кръчмата. ;) Тук у форума може всичко.  (beer)

Разбира се, че и аз приемам твоите извинения! (bear) Приятели?!  (handshake) (y)

пс. Кога ще се напием на живо с теб? ;)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: troll в Декември 18, 2013, 03:02:39 am
Ми .....
Аз си мисля, че  настоящата тема беше страшно илюстративна.
Като напишеш "тъпанар" и двайсе души се обиждат,
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: Schmidt в Декември 18, 2013, 04:11:23 am

Джон, когато минеш-когато си в София.От 8 год. не пия алкохол ,тогава спрях и цигарите.ама хич не съм скучен!
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: kle4o в Декември 18, 2013, 09:41:04 am
И днес съм тук - чичо Джон е великодушен, но упорит по някакви причини и не ще да послуша нито моята скромна молба да изтрие регистрацията ми, нито нечии искрени призиви.

По Коледа стават чудеса!
Ако и аз се присъединя към Джон и Хер Шмид, ще има и посредник, щото пия (умерено), пък не пуша.
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: John Stalker в Декември 18, 2013, 11:03:20 pm
..

По Коледа стават чудеса!
Ако и аз се присъединя към Джон и Хер Шмид, ще има и посредник, щото пия (умерено), пък не пуша.

:) Идеално, паснахме си! Ще сложим г-н Шмид по-средата! Аз пия колкото мога да нося, но от година не пуша, минах на електронна цигара!  (d)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: exotica в Декември 19, 2013, 10:05:26 am
И днес съм тук - чичо Джон е великодушен, но упорит по някакви причини и не ще да послуша нито моята скромна молба да изтрие регистрацията ми, нито нечии искрени призиви.

По Коледа стават чудеса!
Ако и аз се присъединя към Джон и Хер Шмид, ще има и посредник, щото пия (умерено), пък не пуша.
kle4o, ти си ценен за това място и не следва да се влияеш от единични негативни или агресивни прояви изразявани от някои спрямо теб. Осъждам позицията на melaleuca на открита и непородена в този форум конфронтация, но не очаквам да се промени. Писах, че тук важните сме не ние, а дебелаците ни, знанията ни за тях и всички материали свързани с хобито. Може да се джавкаме и гризем, но това е присъщо на всяко едно човешко (да не обобщавам животинско) общество, реално или виртуално. Стой, няма къде да ходиш. ;)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: Valyo в Декември 19, 2013, 12:12:30 pm
И днес съм тук - чичо Джон е великодушен, но упорит по някакви причини и не ще да послуша нито моята скромна молба да изтрие регистрацията ми, нито нечии искрени призиви.

По Коледа стават чудеса!
Ако и аз се присъединя към Джон и Хер Шмид, ще има и посредник, щото пия (умерено), пък не пуша.
kle4o, ти си ценен за това място и не следва да се влияеш от единични негативни или агресивни прояви изразявани от някои спрямо теб. Осъждам позицията на melaleuca на открита и непородена в този форум конфронтация, но не очаквам да се промени. Писах, че тук важните сме не ние, а дебелаците ни, знанията ни за тях и всички материали свързани с хобито. Може да се джавкаме и гризем, но това е присъщо на всяко едно човешко (да не обобщавам животинско) общество, реално или виртуално. Стой, няма къде да ходиш. ;)
Съгласен съм с Exotica. В края на краищата в този форум сме се събрали, за да си обогатяваме взаимно познанията за любимите ни кактуси - с мнения, становища и т.н. Всички сме различни и не е възможно да се унифицираме под един знаменател. Ето, с Андро имахме някои "дърления", но като интелигентни хора много бързо ги изчистихме и продължихме напред. Човек трябва да надхвърля някои дребнавости в живота си, иначе цялото му време ще отиде в борба с вятърни мелници. Аз също ще се радвам да чета твои мнения и позиции в този форум. До нови срeщи през 2014 г., Kle4o! :)
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: melaleuca в Декември 19, 2013, 01:07:42 pm
И днес съм тук - чичо Джон е великодушен, но упорит по някакви причини и не ще да послуша нито моята скромна молба да изтрие регистрацията ми, нито нечии искрени призиви.

По Коледа стават чудеса!
Ако и аз се присъединя към Джон и Хер Шмид, ще има и посредник, щото пия (умерено), пък не пуша.
kle4o, ти си ценен за това място и не следва да се влияеш от единични негативни или агресивни прояви изразявани от някои спрямо теб. Осъждам позицията на melaleuca на открита и непородена в този форум конфронтация, но не очаквам да се промени. Писах, че тук важните сме не ние, а дебелаците ни, знанията ни за тях и всички материали свързани с хобито. Може да се джавкаме и гризем, но това е присъщо на всяко едно човешко (да не обобщавам животинско) общество, реално или виртуално. Стой, няма къде да ходиш. ;)


Андрю,остави него! Той прави велик пред теб!? Ние не сме негов господар! Ние не сме ниско ниво пред него нали?

Кле4о,не забравяй срещу мен! Чакам те! Докога чакам,не се прави криеница! Бъди мъж! Запомни какво се е случило предишния форум на инка? Къде ти е мястото тук или веснеров форум?
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: Valyo в Декември 19, 2013, 01:35:01 pm
И днес съм тук - чичо Джон е великодушен, но упорит по някакви причини и не ще да послуша нито моята скромна молба да изтрие регистрацията ми, нито нечии искрени призиви.

По Коледа стават чудеса!
Ако и аз се присъединя към Джон и Хер Шмид, ще има и посредник, щото пия (умерено), пък не пуша.
kle4o, ти си ценен за това място и не следва да се влияеш от единични негативни или агресивни прояви изразявани от някои спрямо теб. Осъждам позицията на melaleuca на открита и непородена в този форум конфронтация, но не очаквам да се промени. Писах, че тук важните сме не ние, а дебелаците ни, знанията ни за тях и всички материали свързани с хобито. Може да се джавкаме и гризем, но това е присъщо на всяко едно човешко (да не обобщавам животинско) общество, реално или виртуално. Стой, няма къде да ходиш. ;)


Андрю,остави него! Той прави велик пред теб!? Ние не сме негов господар! Ние не сме ниско ниво пред него нали?

Кле4о,не забравяй срещу мен! Чакам те! Докога чакам,не се прави криеница! Бъди мъж! Запомни какво се е случило предишния форум на инка? Къде ти е мястото тук или веснеров форум?
Галине, остави тези остри приказки. Забрави каквото и да е било. Може би си забравил, че след няколко дни е един от най-хубавите празници - Коледа,  който се свързва само с чистата човешка радост и щастие. Нека си пожелаем да бъдем по-толерантни и по-добри един към друг! Стигат ни гадостите, които всеки ден четем и виждаме в държавата ни. Нека дадем път на чистите човешки отношения, изпълнени с толерантност и доброта! Това го пожелавам и на всички съфорумници от сърце!
Титла: Re: Психологията на един български кактусист
Публикувано от: melaleuca в Декември 19, 2013, 03:36:25 pm
И днес съм тук - чичо Джон е великодушен, но упорит по някакви причини и не ще да послуша нито моята скромна молба да изтрие регистрацията ми, нито нечии искрени призиви.

По Коледа стават чудеса!
Ако и аз се присъединя към Джон и Хер Шмид, ще има и посредник, щото пия (умерено), пък не пуша.
kle4o, ти си ценен за това място и не следва да се влияеш от единични негативни или агресивни прояви изразявани от някои спрямо теб. Осъждам позицията на melaleuca на открита и непородена в този форум конфронтация, но не очаквам да се промени. Писах, че тук важните сме не ние, а дебелаците ни, знанията ни за тях и всички материали свързани с хобито. Може да се джавкаме и гризем, но това е присъщо на всяко едно човешко (да не обобщавам животинско) общество, реално или виртуално. Стой, няма къде да ходиш. ;)


Андрю,остави него! Той прави велик пред теб!? Ние не сме негов господар! Ние не сме ниско ниво пред него нали?

Кле4о,не забравяй срещу мен! Чакам те! Докога чакам,не се прави криеница! Бъди мъж! Запомни какво се е случило предишния форум на инка? Къде ти е мястото тук или веснеров форум?
Галине, остави тези остри приказки. Забрави каквото и да е било. Може би си забравил, че след няколко дни е един от най-хубавите празници - Коледа,  който се свързва само с чистата човешка радост и щастие. Нека си пожелаем да бъдем по-толерантни и по-добри един към друг! Стигат ни гадостите, които всеки ден четем и виждаме в държавата ни. Нека дадем път на чистите човешки отношения, изпълнени с толерантност и доброта! Това го пожелавам и на всички съфорумници от сърце!


 (y) Добре учителю!