Selenicereus chrysocardium
Selenicereus chrysocardium | |||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
![]() | |||||||||||||||||||||||||
Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
Selenicereus chrysocardium (Alexander) Kimnach | |||||||||||||||||||||||||
Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Видове | |||||||||||||||||||||||||
|
Произход
Разпространен е в Мексико, (Чиапас, Табаско) – на неголеми надм. вис. във влажни гори.
Описание [1]
Тяло: активно катерещо се.
Основно стебло: като тръстика, тънко и вдървено, до 3 – 4 cm дебело, с бодливи ареоли.
Разклонения: евентуално до 5 m, удължени.
Стеблени сегменти: отначало са двустранно дълбоко изрязани като пересто листо на папрат, кожести, дяловете са до 13 – 15 на 4 cm, 4 – 6 mm, изтънени и извити към върха, остри. Впоследствие дяловете евентуално се губят, а средната им жилка става закръглена и бодлива.
Ареоли: между дяловете, близо до средното ребро, голи или с 2 – 3 четинки.
Бодли:
Цветове: бели, големи 32 на 20 cm, бели отвътре и матовочервеникави отвън, с множество 3 – 7 ( - 12) mm люспи, перикарпа с тръбичката е 18 на 1.25 cm, светлозелена до пурпурна отвън.
Плодове: сферични, ок. 7 cm и ободлени, бодлите до 2 cm, жълти до сивокафяви. Месото е сиво и сочно.
Отглеждане
Расте добре при частично засенчване и редовно поливане през периода на вегетация. Развива се добре при умерено високи температури, до 26°С. Почвата да е богата на хумус и биогени, добре дренирана, най-добре леко кисела /рН 5.5 - 6.5/. Зимува при 14 – 18°С и относително разредено поливане. Издържа на кратък студ до 0°С.
Размножаване: от семена или от резници.
Синоними
- Marniera chrysocardium
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.
small|like}} | <google1 style="2"></google1> |