Mila caespitosa ssp. pugionifera
| Mila caespitosa ssp. pugionifera | |||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||||||
| Mila caespitosa ssp. pugionifera (Rauh & Backeb.) D.R.Hunt | |||||||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
Съдържание
Произход
Разпространен е в Перу (Лима, Анкаш), на места от 1800 до 2400 m надморска височина.
Описание [1]
Различава се по следните признаци от основния подвид:
Тяло: зелено или интензивно тъмнозелено до синкавозелено. Може да се разклонява в основата.
Стъбло: до 20 cm високо и 4 cm дебело.
Ребра: най-често 11 бр., удебелни около ареолите.
Централни бодли: медено оцветени, а младите са по-тъмни, после посивяват. 3 или 4 на брой, разположени на кръст. Стърчат или сочан надолу, доста яки. Най-дългите са до 15 cm дълги.
Радиални бодли: до 30 – 40 бр., четинести и гъсто преплетени.
Цветове: светложълти, ок. 3 cm големи.
- В тоя подвид също са включени различни популации на вида, отличаващи се морфологически и екологично.
Отглеждане
Не е много труден вид за отглеждане. Сухоустойчива, обича редовно поливане, но без да се преполива. Пълно слънчево изложение или с частично засенчване. Зимата да се засушава и държи при минимални температури около 10 – 12° C. Издържа на студ за кратко поне до -5° C.
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.
