Stenocactus crispatus
| Stenocactus crispatus | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Stenocactus crispatus (A. P. de Candolle) A. Berger ex A. W. Hill 1933 | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Подсемейства | |||||||||||||||||||||||||
Съдържание
Етимология
От латинското “Crispatus”, значещо “къдрав” или “накъдрен” заради вълнистите ръбове на ребрата. Longispinus произлиза от латинското прилагателно Longus = дълъг; продълговат и spina = трън; шип, игла, бодил заради дългите бодли.
Описание[1]
Stenocactus crispatus е разпространен в Мексико (Хидлго, Мехико, Оахака, Пуебла, Тлахкала).
Единично растение (рядко се разклонява) плътно покрито с много дълги бодли и нагънати ребра. Видът е много разнообразен и включва много форми (преди считани за отделни видове) като една форма се приближата постепенно (чрез поредица видоизменения) към друга форма, създавайки класификационен кошмар. Един от стенокактусите с най-красивите бодли.
Стъбло: до 20 см. височина, 10 см. ширина, сферично, късо цилиндрично или яйцевидно, леко приплескано на върха, тъмно зелено до синкаво-зелено.
Ребра: 25-60, тънки, дълбоки, атрактивни, вълнообразни, понижени в областта на ареолите. Облите, нагънати или начупени ръбове на този вид са характерни за други видове на Stenocactus.
Ареоли: 1 до 3 на всяко ребро, мъхести през ранните години, по-късно се изчистват.
Радиални бодли: обикновено от 4 до 6 гладки, бели до кафеникави, 0,5-1 см. дълги и около 0,6-1 мм. широки в основата.
Централни бодли: 3-4 много гладки, бели, жълтеникави, кафяви или почти черни, често по-тъмни към върха, насочени нагоре, прави или леко нагънати, а един от тях може да е много дълъг ( от 1 до 10 см. дължина) при някои варианти на вида.
Цветове: централни и фуниевидни, под 4 см в диаметър, околоцветните части са в два нюанса, бледо розови преливащо към лилаво. Цветната тръба е покрита с люспи.
Плодове: 8-12 мм. дълъг, 4-6 мм. в диаметър, яйцеобразни, от червеникаво до сивкаво.
Семена: 1 мм. дълги и 0,9 мм. в диаметър, крушовидни или бъбрековидни, черни.
Отглеждане
Лесно се отглежда и цъфти. Субстратът трябва да е пропусклив, добре дрениран и леко кисел. През лятото се полива редовно, като се допуска краткотрайно засъхване на почвата между две поливки. Понасят директните слънчеви лъчи, но се препоръчва да се засенчват в най-горещата част на деня. През зимата се засушават, като минималните
температури трябва да са около 8-10°C.
Размножаване: обикновено чрез семена.
Синоними
- Echinocactus crispatus
- Echinofossulocactus crispatus
- Ferocactus crispatus
Източници
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
