Sclerocactus intertextus
| Sclerocactus intertextus | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Sclerocactus intertextus (Engelmann 1856) Taylor 1987 | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Подсемейства | |||||||||||||||||||||||||
Произход:
САЩ (Аризона, Ню Мексико, Тексас) и Мексико (Чихуахуа, Коахила, Сонора)
Описание[1]
Стебло: Единично, сферично до ниско-цилиндрично, 4-8 см диаметър, и 5-15 см височина, тъмно-зелено
Ребра: 11-13, разделени на мамили
Радиални бодли: 13-25, с дължина 0.9-1.5 см, плътно преплетени помежду си, бледо-жълти до бледо-лилавеещи
Централни бодли: 4, белезникави, като радиалните; най-долният стърчащ, много къс, 0.5-1.5 см; горните са завити към тялото, с дължина 1-4 см,
Цветове: 3 см диаметър, бледо-розови или с цвят на сьомга
Отглеждане:
Трудни за отглеждане и бавно растящи растения. Цъфтят след осмата си година през зимните месеци. Нуждаят се от високо минерален и ниско хумусен субстрат. Садят се във възможно по-малки саксии. Поливат се по-рядко и с по-малко вода. Нуждаят се от директна слънчева светлина. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 12 °C. на най-слънчевото място, та да заложат пъпките си. Издържат на краткотрайни застудявания до - 10° C.
Размножаване: От семена, които не се нуждаят от предварителна обработка преди посев.
Болести: Страдат от фузариум и други гъбни болести. Обикновенно се разболяват зимата. Често губят корените си. Лесно гният. Често се качват на бавно растящи подложки.
Полеви номера:
LAU 1290, LZ 592, FH 1001.9, JM 157, JO 544, PP 774, RH 0108, RS 2021, SB 81, SB 357, SB 421, SB 725, SB 882, SB 1709, REP 1531, VCCB 452
Фотогалерия
Източници
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
