Thelocactus leucacanthus
Thelocactus leucacanthus | |||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
Thelocactus leucacanthus (Zucc. & Pfeiffer 1837) Britton & Rose 1923 | |||||||||||||||||||||||||
Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Подсемейства | |||||||||||||||||||||||||
Произход:
Мексико, щатите Идалго (Иксмикуилпан, Кардонал), Керетаро (Меса де Леон, Кадерейта)
Описание:
Стебло: Единично, цилиндрично, 8-10 см диаметър и 12-15 см височина, светлозелено до тъмнозелено
Ребра: 8, разделени на мамили с височина до 10 мм, спираловидно разположени.
Радиални бодли: 6-10, лъчисто разположени.
Централни бодли: 1-4, 1-2 (-5) см, сиви до кафеникави
Цветове: до 6 см широки и 4 см дълги, жълти или пурпурни
Отглеждане:
Лесни за отглеждане растения. Цъфтят трудно, не по-рано от осмата си година при подходящо отглеждане. Нуждаят се от богат на хумус субстрат. Поливат се по-рядко, но обилно. Нуждаят се от директно слънце, за да не се издължат. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 15 °C. Издържат на краткотрайни застудявания до - 10° C.
Размножаване: От семена и издънки .
Болести: Рядко страдат от фузариум и други гъбични болести. Трудно губят корените си.
Полеви номера:
GL&F 175, HO 79, LRM 125, REP 31, SB 514, SB 579, VZD 31, Z 185
Разновидности:
leucacanthus: цъфти жълто
schmollii: цъфти пурпурно
Източници
small|like}} | <google1 style="2"></google1> |