Melocactus ernestii ssp. longicarpus
| Melocactus ernestii ssp. longicarpus | |||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||||||
| Melocactus ernestii ssp. longicarpus (Buining & Brederoo 1974) Taylor 1991 | |||||||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
| Подсемейства | |||||||||||||||||||||||||||||
Произход:
Бразилия (Минас Жераис, Портеинриня)
Описание[1]
Стебло: Единично, сферично, 7-20 см диаметър и 9-20 см височина, тъмно-зелено
Ребра: 9-11, прави
Радиални бодли: 11, остри, завити, с дължина 2-6 см, сиво-кафяви
Централни бодли: до 8, с дължина 2-5 см
Цветове: много дребни, розови, обикновенно скрити в цефалия
Отглеждане:
Растенията не са лесни за отглеждане и не са за начинаещи. Растат от април до октомври, не понасят дълги периоди на засушаване, а твърде многото вода води до загниване на корените. Гледат се в богат на хумус и много добре отцедлив субстрат, садят се в не големи саксии. Нуждаят се от силна директна слънчева светлина. Зимата се държат при температури над 18°C, като се поливат по-рядко и слабо.
Размножаване: От семена
Болести: Сравнително държеливи растения до появата на цефалий. След това често губят корените си
Полеви номера:
GD 56-1, HU 149, MH 618
Източници
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
