Sclerocactus unguispinus
| Sclerocactus unguispinus | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Sclerocactus unguispinus (Engelmann 1848) Taylor 1987 | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Подсемейства | |||||||||||||||||||||||||
--Exotica (беседа) 00:17, 5 март 2013 (EET)== Произход: ==
Мексико (Чиуауа, Коауила, Дуранго, Сан Луис Потоси, Закатекас)
Описание:
Стебло: Единично (без издънки), от сплеснато-сферично до цилиндрично, 7 - 15 см диаметър и 7 - 14 см височина, тъмно-зелено.
Ребра: 13-21, остри, дълбоки, с туберкулна структура по дължина на реброто.
Радиални бодли: 15 - 30, дълги 1 - 3 см, почти прави, преплетени помежду си, бели до бледо-жълти.
Централни бодли: 3 - 9, дълги до 3,5 см; бледо-жълти до сиви, върховете са тъмно-кафяви до черни; най-долният е масивен, силно извит към тялото, закривен към върха си; останалите са по-прави и не толкова масивни.
Цветове: до 3 см диаметър, мръсно-жълти с червена централна ивица.
Отглеждане:
Трудни за отглеждане и бавно растящи растения. Цъфтят след осмата си година през зимните месеци. Нуждаят се от високо минерален и ниско хумусен субстрат. Садят се във възможно по-малки саксии. Поливат се по-рядко и умерено. Нуждаят се от директна слънчева светлина. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 12 °C. на най-слънчевото място, та да заложат пъпките си. Издържат на краткотрайни застудявания до - 15° C.
Размножаване: От семена, които не се нуждаят от предварителна обработка преди посев.
Болести: Страдат от фузариум и други гъбни болести. Обикновенно се разболяват зимата. Често губят корените си. Лесно гният. Затова много кактусари ги качват на бавнорастящи подложки като Echinopsis и Echinocereus. Trichocereus и Eriocereus ги обезобразяват.
Разновидности:
unguispinus var. unguispinus: типова разновидност, с най-слабо ободляване
unguispinus var. durangensis: централните бодли са прави, тънки и дълги
unguispinus var. mapimiensis: форма с не толко дълбоки ребра, бодлите са като на durangensis
unguispinus var. laui: централните бодли са много яки и силно извити
unguispinus var. minimnus: тялото рядко надвишава 10 см в диаметър
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
