Corryocactus brevistylus
| Corryocactus brevistylus | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Corryocactus brevistylus (K.Schum. ex Vaupel) Britton & Rose | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
Произход
Разпространен е в Перу (Арекипа, Айакучо) и северната част на Чили (Икике) в зоната с летни валежи, на надморско ниво 2400 – 3500 m.
Описание [1][2]
Тяло: як храст, разклонен от основата, висок до 1.5 – 3 (5) m. Понякога има късо основно стебло до 0.5 m.
Стъбла: сегментирани, 8 – 15 cm диаметър.
Ареоли: през 2 – 4 cm.
Ребра: 6 – 9 на брой, триъгълни в сечение. Понякога са туберкулатни и с напречни резки.
Бодли: около 15 бр., много неравни, най-дългият е 10 ( -20) cm при диворастящите екземпляри;
Цветове: дневни, имат широкофуниевидна форма, 8 – 11 на 10 cm и широко отворени, жълти или жълтооранжеви;
Плодове: са 7 – 10 cm в диаметър, маслиненозелени. Месото им е бяло. Ценят се като ядливи.
Семена: черни, множество.
Отглеждане
Планински вид, нуждае се от добре дренирана предимно минерална почва, силно слънце и активен въздухообмен. През летния период се нуждае от внимателно поливане и значителни денонощни температурни контрасти. Зимува без поливане при минимални температури около 10 – 12°С. Издържа на кратки студове до -7°С, но по-добре е да не се излага на отрицателни температури.
Размножава се предимно от семена, както и от вкореняване на резници.
Синоними
- Cereus brevistylus
- Corryocactus brevispinus
- Corryocactus krausii
- Corryocactus pachycladus
- Corryocactus brevistylus puquiensis
