Corryocactus apiciflorus
| Corryocactus apiciflorus | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Corryocactus apiciflorus (Vaupel) Hutchison | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
Произход
Разпространен е в Перу (Анкаш, Айакучо, Ла Либертад, Лима) на надморско ниво 2500 – 3000 m.
Описание [1][2]
Тяло: храстовидно, полегнало или надигащо се.
Стъбла: към 2.5 cm диаметър и дълги до 50 cm, върха им изтънява.
Ареоли: ок. 2 mm диаметър.
Ребра: около 8 на брой, ниски и тесни.
Бодли: предимно светло оцветени, понякога червенокафяви до черни;
Централни бодли: 1 бр., до 2 cm., игловидни.
Радиални бодли: около 10 бр., до 1 cm, тънки.
Цветове: 4 cm, странични, на групи, понякога връхни, жълти или яркочервени;
Плодове: зелени, бодливи, до 1.5 cm диаметър.
Отглеждане
Планински вид, нуждае се от добре дренирана предимно минерална почва, силно слънце и активен въздухообмен. През летния период се нуждае от внимателно поливане и значителни денонощни температурни контрасти. Зимува без поливане при минимални температури около 10 – 12°С. Издържа на кратки студове до -7°С, но по-добре е да не се излага на отрицателни температури.
Синоними
- Cereus apiciflorus
- Erdisia apiciflora
- Erdisia fortalezensis
- Corryocactus huincoensis
- Corryocactus matucanensis
- Corryocactus melaleucus
- Corryocactus solitarius
- Corryocactus tenuiculus
