Hylocereus monacanthus
| Hylocereus monacanthus | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Hylocereus monacanthus (Lem.) Britton & Rose | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Произход
Разпространен е в Коста Рика, Гайана, Никарагуа, Панама, Колумбия, Еквадор, Тридад и Тобаго, Венецуела и Перу, на надморски нива от 0 – 2000 m, в тропически гори.
Описание [1][2]
Тяло: катерлив или полягащ храст.
Стебла: 2 до 3 cm диам., триъгълни, с вълнисти ръбове, сивозелени, понякога като восъчни; Имат въздушни корени.
Ребра: ниски, леко повдигнати при ареолите;
Ареоли: през 2 – 3 cm.
Бодли: (1 -) 2 бр., конични, много къси.
Цветове: фуниевидни, 27 на 17 cm, бели, а отвътре и с червено в гърлото, отвън с едри люспи и зеленикави. Тръбичките са извити нагоре.
Плодове: удължени, 6 - 7 cm дълги, жълти. Имат опадащи бодли 5 – 10 mm, пурпурни отвън, месото е бяло. Разпукват се след узряване.
Отглеждане
Расте добре в тропически климат. Да се отглежда при по-висока въздушна влажност, частично засенчване и редовно или често поливане през периода на вегетация. Почвата да добре дренирана и е богата на хумус и биогени, понася засолени почви, с високо съдържание на калций. Расте оптимално при 18 – 25°С, не понася добре отрицателни температури, както и горещини над 38°С. Зимува при 12 – 18°С и относително разредено поливане.
Размножаване: от резници или от семена.
Синоними
- Cereus monacanthus
- Hylocereus estebanensis
- Hylocereus lemairei
- Hylocereus peruvianus
- Hylocereus polyrhizus
- Hylocereus scandens
- Hylocereus trinitatensis
- Hylocereus venezuelensis
- Wilmattea venezuelensis
