Stenocactus sulphureus
| Stenocactus sulphureus | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Stenocactus sulphureus (A.Dietr.) Bravo | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
Съдържание
Произход
Ареалът му е доста ограничен в Идалго, Мексико.
Статусът му като вид не е много сигурен. Бил е преоткрит през 1977 от Meyran в Идалго. Освен че има 3 -4 централни бодила и 6 - 12 радиални, описаните растения съответстват на предходното видово описание. Големият цвят го разделя от S. phyllacanthus, а цвета и бодлите го разграничават и от S. vaupelianus.
Описание [1]
Стъблото е сферично или сплескано-сферично (7 - 10 см в диаметър), с множество тънки, извити, ребра.
Централни бодли: 1 на брой, 5 см. дълга и насочена нагоре.
Радиалните бодли са 7 - 8 бр., до 25 мм, отначало кафеникави, после стават сиво-бели, шиловидни, притиснати в основата си.
Цветове: Появяват се през пролетта, от върха на растението и между бодлите, до ок. 3.8 см. широки и 2.5 см високи, със сернисто-жълти или по-светли ланцеолатни листчета, тичинките около половината от тяхната дължина, близалцето със 7 -8 линейни дяла, жълто.
Отглеждане
Размножава се чрез семена.
Синоними
- Echinocactus sulphureus
- Echinofossulocactus sulphureus
- ↑ Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port
