Jean-Baptiste de Lamarck
| ||||||||
Jean-Baptiste de Lamarck [1] (1 август 1744 - 18 декември 1829) е френски ботаник и зоолог. Използва се съкращението Lam. за обозначаването му като автор, когато се цитира ботаническо или зоологично наименование.
Биография
Jean-Baptiste de Lamarck е френски военен, естествоизпитател, академик и един от ранните привърженици на идеята, че еволюцията настъпва и продължава в съответствие с природни закони. Той е основател на съвременната зоология на безгръбначните животни и въвежда термина биология.
Ламарк участва в Седемгодишната война с Прусия и за проявена храброст е произведен в офицерско звание на бойното поле. По време на военната си служба в Монако проявява интерес към естествената история и решава да учи медицина. През 1766 г., след раняване, се уволнява от армията и се връща към изучаването на медицина.
Ламарк развива специален интерес към ботаниката и по-късно, след като публикува тритомника Flora française („Френска флора“), през 1779 г. е удостоен с членство във Френската академия на науките. Работи в националната ботаническа градина Jardin des Plantes и през 1788 г. е назначен за ръководител на катедрата по ботаника. Когато през 1793 г. е основан Националният природонаучен музей (Muséum national d'Histoire naturelle), Ламарк е назначен за професор по зоология.
През 1801 г. публикува Système des animaux sans vertèbres („Систематика на безгръбначните животни”) – основополагащ труд по класификацията на безгръбначните, термин, който той създава. В публикация от 1802 г., той става един от първите, които използват термина биология в съвременния му смисъл. Ламарк продължава да работи като основен авторитет по зоология безгръбначните. Известен е и до днес, поне в малакологията, като влиятелен таксономист.
Днес името на Ламарк се свързва преди всичко с теорията за наследяването на придобитите белези, наречено още „Ламаркизъм”. Тази негова идея обаче вероятно е отражение на битуващите народни вярвания, приемани и от много други тогавашни природоизпитатели. Приносът на Ламарк към еволюционната теория се състои в изграждането на първата истински последователна теория на еволюцията, според която алхимическа сила тласка развитието на организмите от по-просто към по-сложно, а същевременно силата на околната среда ги адаптират към местните условия посредством използването и изчезване на белези, разграничаващи ги от другите организми.
Източници
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
