Thelocactus hastifer
Thelocactus hastifer | |||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
Thelocactus hastifer (Werderm. & Boed.) F.M.Knuth | |||||||||||||||||||||||||
Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Видове | |||||||||||||||||||||||||
|
Съдържание
Транскрипция на български
Телокактус хастифер
Произход
Мексико, щата Керетаро, Кадерейта.
Описание [1]
Стебло: Единично или на туфа, цилиндрично, 6 см. диаметър и 25 см. височина, зелено.
Ребра: разделени на мамили с основа до 6 х 6 мм, спираловидно разположени.
Радиални бодли: 20-25, до 1,5 см. дълги, бели.
Централни бодли: 4, 3 са по-къси, подобни са на радиалните, дълги 2 см, четвъртият е най-дълъг, до 3 см, светлобежови.
Цветове: до 5,5 см. широки и до 4 см. дълги, пурпурно-розови.
Отглеждане
Едни от най-трудните в рода. Цъфтят трудно, не по-рано от осмата година. Нуждаят се от богат на хумус субстрат. Поливат се по-рядко, но обилно. Нуждаят се от директно слънце, за да не се източват прекалено за сметка на диаметъра. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 15 °C на най-слънчевото място. Издържат на краткотрайни застудявания до - 5° C.
Размножаване: От семена и издънки.
Болести: Страдат от фузариум и други гъбични болести. Най-често се разболяват зимата.
Полеви номера
GM 14, GL&F 5469, HO 724, LH 370, MK 98.333, MZ 570, ROG 563, RS 736
Фотогалерия
Източници
- ↑ Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port
small|like}} | <google1 style="2"></google1> |