Mammillaria klissingiana
Произход
Мексико - Тамаулипас, Нуево Леон и Сан Луис Потоси. На отвесни варовикови скали под непряко слънце, както и между камъните под рядък подлес, край пътища. Широко срещана и многочислена, места с надм. вис. между 630 и 2300 м.
Описание [1] [2]
Тяло: Единично, а по-късно и разклонено, сферично до почти бухалковидно, със закръглен връх. Достига диаметър до около 9 см. и 16 см. височина.
Туберкулите са дребни, твърди, 5 на 2 мм., пирамидални или конични, с млечен сок.
Аксили: с многочислени, дълги до 1 см. четинки.
Централни бодли: 2 - 4 бр., шиловидни, достигат до 2 мм. На цвят са беловати, към върха - тъмни.
Радиални бодли: около 30 - 35 бр., до 5 мм., разхождащи се, преви, беловати.
Цветове: розови, около 10 на 8 мм. големи. Близалцето е жълто.
Плодове: малки, 5 - 6 мм., крушевидни.
Семена: кафяви.
Отглеждане
Считат се за едни от не много трудните за отглеждане мамиларии. Използвайте предимно минерален субстрат за кактуси при пресаждане, подсигурете добър дренаж, тъй като е чувствителна на застойна влага. През лятото тази мамилария ще се чувства най-добре на честична сянка, но слънцето е необходимо за да запази формата си. През този период се поливат внимателно, като се изчаква изсъхване на субстрата в който са засадени между две поливки. През зимата се държат напълно сухи, в светли и проветриви помещения в които температурата не пада под 5 - 10°C. В състояние на покой издържа на кратък студ до -6°C. Размножаване: от семена и по-рядко - от разклонения.
Полеви номера
GL&F 667, SB 270, IDD 60, MK 76.345, ML 473, REP 384
Фотогалерия
Източници
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
