Ariocarpus fissuratus
Ariocarpus fissuratus | |||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
Ariocarpus fissuratus (Engelmann 1856) Schumann 1894 | |||||||||||||||||||||||||
Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
Подсемейства | |||||||||||||||||||||||||
Произход:
Мексико (Дуранго, Коахила, Чихуахуа) и САЩ (Ню Мексико, Тексас)
Описание[1]
Стебло: плоско, розеткообразно, 15-20 см диаметър, зелено-кафяво
Мамили: 2-3 см широки, грубо назъбени по ръбовете, с надлъжна бразда от двете страна на ареола
Ареоли: до 3 мм широки, понякога не минават през целият мамил
Бодли: липсват
Цветове: 3-5 см диаметър, розово-виолетови
Отглеждане:
Трудни за отглеждане и бавно растящи растения. Цъфтят след дванадесетата си година в края на септември. Нуждаят се от високо минерален и ниско хумусен субстрат, съдържащ калций (варовик). Садят се в дълбоки саксии, защото образуват големи репи. Поливат се често и обилно. Непонасят директна слънчева светлина. Растат добре зад замърсено стъкло. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 12 °C. Издържат на краткотрайни застудявания до - 8° C.
Размножаване: От семена
Болести: Сравнително държеливи растения. Богатата на хумус почва изгаря корените
Полеви номера:
EFA 1047, GL&F 1688, LAU 703, PP 176, RS 420, SB 413, SB 503, Z 61
Разновидности:
intermedius: липсва надлъжната бразда, както и ареолите по мамилите
lloydii: липсва надлъжната бразда от двете страни на ареолите
small|like}} | <google1 style="2"></google1> |