Stenocactus vaupelianus
| Stenocactus vaupelianus | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Stenocactus vaupelianus (Werdermann) F.M. Knuth 1936 | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Подсемейства | |||||||||||||||||||||||||
Съдържание
Произход
Мексико (Хидалго, Сан Луис Потоси)
Описание
Сферично до удължено с възрастта стъбло, светлозелен с до около 35 тесни ребра, много пух по ареолите и върха на стъблото. Пуска издънки по-охотно от повечето други видове в тоя род.
Бодли: Радиалните почти беловати и почти прозрачни, 10 - 25 на брой, 1 см дълги и леко извити нагоре. Централните 4 (до 6) тъмно жълти до жълтокафяви, по-яки и най-често прави, стърчат нагоре. Студоустойчивост до -6°C в сухо състояние.
Цветове: Малки, ок. 2 см. широки, беловато-жълтеникави с по-тъмен централен сегмент.
Плодове: Сферични бледожълти.
Отглеждане:
Пълно слънце или частична сянка, дренирана почва с умерено поливане лятото и сухо отглеждане зимата. Цъфти охотно и още като по-млад.
Размножаване: Чрез семена или вкореняване на издънки.
Синоними
- Echinocactus vaupelianus,
- Echinofossulocactus vaupelianus,
- Ferocactus vaupelianus,
- Echinocactus albatus,
- Echinofossulocactus albatus,
- Stenocactus albatus
