Разлика между версии на „Thelocactus hexaedrophorus ssp. hexaedrophorus“
(→Описание:) |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | {{#seo: title=Thelocactus hexaedrophorus ssp. hexaedrophorus | titlemode= append | keywords=Thelocactus hexaedrophorus ssp. hexaedrophorus, кактус, кактуси, енциклопедия | description=Българска Енциклопедия за Кактуси - Thelocactus hexaedrophorus ssp. hexaedrophorus }} | ||
{{Taxobox | {{Taxobox | ||
|name = Thelocactus hexaedrophorus ssp. hexaedrophorus | |name = Thelocactus hexaedrophorus ssp. hexaedrophorus | ||
Версия от 19:41, 9 март 2013
| Thelocactus hexaedrophorus ssp. hexaedrophorus | |||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||||||
| Thelocactus hexaedrophorus ssp. hexaedrophorus (Lemaire 1839) Britton & Rose 1922 | |||||||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
| Подсемейства | |||||||||||||||||||||||||||||
Произход:
Мексико, щатите Сан Луис Потоси (Рио Верде, Ла Морита, Вилар, Нуизаше), Нуево Леон (Доктор Аройо, Церос Бланкос) и Тамаулипас (Ла Пердида, Естансия де лос Валес)
Описание[1]
Стебло: Единично, сферично до плоско-сферично, 15 см диаметър и 15 см височина, синьо-зелено, сиво-зелено, червеникаво-зелено
Ребра: разделени на ясноизразени мамили, спираловидно разположени.
Радиални бодли: 4-6 (-7), 12-22 (-60) мм дълги, масивни, остри, младите бодли може да червенеят, с възрастта всички стават жълто-сиви.
Централни бодли: 1, често липсва, до 4 см дълъг
Цветове: до 8 см широки и 3,5-6 см дълги, бели, рядко бледорозови
Отглеждане:
Не толко лесни за отглеждане растения, сравнително бавнорастящи. Цъфтят към осмата си година при подходящо отглеждане. Често залагат пъпките си от предишния сезон. Нуждаят се от богат на хумус субстрат, по-дълбоки саксии (правят ряпа). Поливат се по-рядко, в никакъв случай обилно. Нуждаят се от директно слънце, за да запазят компактен вид, характерен цвят и дълги бодли. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 15 °C. Издържат на краткотрайни застудявания до - 10° C.
Размножаване: От семена, изключително рядко от издънки .
Болести: Рядко страдат от фузариум и други гъбични болести. Често губят корените си.
Полеви номера:
CH 230, GL&F 896, GM 31, FH 63, HO 61, LAU 724, PP 641, SB 291, SB 892, SB 1075
Разновидности:
fossulatus: обикновено има 4-6 разположени на кръст радиални бодли, къси, леко завити нагоре, червеникав епидермис
decipiens: радиалните бодли са завити към тялото, има розови цветове, от околностите на Вилар
droegeanus: има ясно изразени мамили, тялото е пепеляво-сиво
francii: търговско име на растенията от околностите на Карко Бланко
jarmilae: радиалните бодли са завити към тялото, има розови цветове, от околностите на Карденас
kvetae: много близка популация до jarmilae, от околностите на Рио Верде
Източници
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
