Разлика между версии на „Disocactus speciosus ssp. speciosus“
(→Фотогалерия) |
(→Описание Hunt, D., Taylor, N. and Charles, G. (compilers and editors). 2006. The New Cactus Lexicon. DH Books, Milborne Port, UK.E. F. Anderson. 2001. The Cactus Family, Timber Press Inc., Portland, Oregon.) |
||
| Ред 57: | Ред 57: | ||
'''Бодли''': 5 - 8 бр. или повече, до 1 - 1.5 cm дълги, първо жълти, после кафеви. | '''Бодли''': 5 - 8 бр. или повече, до 1 - 1.5 cm дълги, първо жълти, после кафеви. | ||
| − | '''Цветове''': единични, дневни, остават отворени по няколко дни, 11 - 17 на 8 - 13 cm, с фуниевидна форма, яркочервени и по-рядко оранжево-червени, с тъпи листчета, които са червени и мацнати тъмнорозово и рядко в бяло. Тръбичката е зелена, 8 cm, заедно с перикарпа са колкото или по-къси венчето. | + | '''Цветове''': единични, дневни, остават отворени по няколко дни, 11 - 17 на 8 - 13 cm, с фуниевидна форма, яркочервени и по-рядко оранжево-червени, с тъпи листчета, които са червени и мацнати тъмнорозово и рядко в бяло. Тръбичката е зелена, 8 cm, заедно с перикарпа са колкото или по-къси венчето. Цветоносните ареоли, странично на стъблото, са с четинести бодли. |
'''Плодове''': 4 - 5 cm дълги, яйцевидни или топчести, месести, обикновено бодливи. | '''Плодове''': 4 - 5 cm дълги, яйцевидни или топчести, месести, обикновено бодливи. | ||
Текуща версия към 22:57, 15 юни 2019
| Disocactus speciosus ssp. speciosus | |||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||||||
| Disocactus speciosus ssp. speciosus (Cav.) Barthlott | |||||||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||
Произход
Разпространен е в Мексико (Колима, Мексико, Дуранго, Гереро, Халиско, Мичоакан, Морелос, Наярит, Оахака и Синалоа), на 1800 - 3100 m. надморска вис.
Описание [1][2]
Стъбло: до 1 m на 2.5 cm, право или приповдигащо се.
Ребра: 3 - 5 (2 - 7) броя, остри.
Ареоли: през 1 - 3 cm.
Бодли: 5 - 8 бр. или повече, до 1 - 1.5 cm дълги, първо жълти, после кафеви.
Цветове: единични, дневни, остават отворени по няколко дни, 11 - 17 на 8 - 13 cm, с фуниевидна форма, яркочервени и по-рядко оранжево-червени, с тъпи листчета, които са червени и мацнати тъмнорозово и рядко в бяло. Тръбичката е зелена, 8 cm, заедно с перикарпа са колкото или по-къси венчето. Цветоносните ареоли, странично на стъблото, са с четинести бодли.
Плодове: 4 - 5 cm дълги, яйцевидни или топчести, месести, обикновено бодливи.
Семена: широкоовални, 2 - 2.5 x 1.2 - 1.7 mm, чернокафеви, лъскави.
Отглеждане
Расте добре на пълно слънчево изложение или частично засенчване и редовно поливане през периода на вегетация. Развива се добре при умерено високи температури, до 26°С. Почвата да е богата и добре дренирана, най-добре леко кисела или неутрална /рН 5.5 - 7.5/. Зимува при 10 – 18°С и относително разредено поливане. Издържа на кратък студ до -1°С, но най-добре е да не се излага на ниски температури.
Размножаване: от резници или от семена.
Синоними
- Cactus speciosus
- Heliocereus speciosissimus
- Heliocereus speciosus
- Heliocereus elegantissimus
- Heliocereus luzmariae
- Disocactus schrankii
- Heliocereus schrankii
- Heliocereus amecmaensis
- Heliocereus serratus
- Heliocereus superbus
