Разлика между версии на „Stenocactus sulphureus“
(→Описание) |
|||
| Ред 36: | Ред 36: | ||
Статусът му като вид не е много сигурен. Бил е преоткрит през 1977 от Meyran в Идалго. Освен че има 3 -4 централни бодила и 6 - 12 радиални, описаните растения съответстват на предходното видово описание. Големият цвят го разделя от ''S. phyllacanthus'', а цвета и бодлите го разграничават и от ''S. vaupelianus''. | Статусът му като вид не е много сигурен. Бил е преоткрит през 1977 от Meyran в Идалго. Освен че има 3 -4 централни бодила и 6 - 12 радиални, описаните растения съответстват на предходното видово описание. Големият цвят го разделя от ''S. phyllacanthus'', а цвета и бодлите го разграничават и от ''S. vaupelianus''. | ||
| − | == Описание == | + | == Описание <ref>Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port</ref>== |
'''Стъблото''' е сферично или сплескано-сферично (7 - 10 см в диаметър), с множество тънки, извити, ребра.<br /> | '''Стъблото''' е сферично или сплескано-сферично (7 - 10 см в диаметър), с множество тънки, извити, ребра.<br /> | ||
| Ред 44: | Ред 44: | ||
'''Радиалните''' бодли са 7 - 8 бр., до 25 мм, отначало кафеникави, после стават сиво-бели, шиловидни, притиснати в основата си.<br /> | '''Радиалните''' бодли са 7 - 8 бр., до 25 мм, отначало кафеникави, после стават сиво-бели, шиловидни, притиснати в основата си.<br /> | ||
| − | '''Цветове''': Появяват се през пролетта, от върха на растението и между бодлите, до ок. 3.8 см. широки и 2.5 см високи, със сернисто-жълти или по-светли ланцеолатни листчета, тичинките около половината от тяхната дължина, близалцето със 7 -8 линейни дяла, жълто. | + | '''Цветове''': Появяват се през пролетта, от върха на растението и между бодлите, до ок. 3.8 см. широки и 2.5 см високи, със сернисто-жълти или по-светли ланцеолатни листчета, тичинките около половината от тяхната дължина, близалцето със 7 -8 линейни дяла, жълто. |
== Отглеждане == | == Отглеждане == | ||
Версия от 21:21, 8 февруари 2018
| Stenocactus sulphureus | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Stenocactus sulphureus (A.Dietr.) Bravo | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Видове | |||||||||||||||||||||||||
Съдържание
Произход
Ареалът му е доста ограничен в Идалго, Мексико.
Статусът му като вид не е много сигурен. Бил е преоткрит през 1977 от Meyran в Идалго. Освен че има 3 -4 централни бодила и 6 - 12 радиални, описаните растения съответстват на предходното видово описание. Големият цвят го разделя от S. phyllacanthus, а цвета и бодлите го разграничават и от S. vaupelianus.
Описание [1]
Стъблото е сферично или сплескано-сферично (7 - 10 см в диаметър), с множество тънки, извити, ребра.
Централни бодли: 1 на брой, 5 см. дълга и насочена нагоре.
Радиалните бодли са 7 - 8 бр., до 25 мм, отначало кафеникави, после стават сиво-бели, шиловидни, притиснати в основата си.
Цветове: Появяват се през пролетта, от върха на растението и между бодлите, до ок. 3.8 см. широки и 2.5 см високи, със сернисто-жълти или по-светли ланцеолатни листчета, тичинките около половината от тяхната дължина, близалцето със 7 -8 линейни дяла, жълто.
Отглеждане
Размножава се чрез семена.
Синоними
- Echinocactus sulphureus
- Echinofossulocactus sulphureus
| small|like}} | <google1 style="2"></google1> |
- ↑ Hunt, D. R. (2006)| The new Cactus Lexicon (2 vols)| DH books, Milborne Port
