Разлика между версии на „Thelocactus tulensis“
(→Разновидности:) |
(→Полеви номера:) |
||
| Ред 51: | Ред 51: | ||
== Полеви номера: == | == Полеви номера: == | ||
| − | CSD 103, GL&F 925, GM 217, HO 59, KSS 135, LAU 1311, PP 603, PP 858 | + | CSD 103, GL&F 925, GM 217, HO 59, KSM 622, KSS 135, LAU 1311, PP 603, PP 858, VZD 90 |
== Разновидности: == | == Разновидности: == | ||
Версия от 18:40, 19 февруари 2013
| Thelocactus tulensis | |||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 | |||||||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||||||
| Thelocactus tulensis (Poselger 1853) Britton & Rose 1923 | |||||||||||||||||||||||||
| Синоними | |||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||
| Подсемейства | |||||||||||||||||||||||||
Произход:
Мексико, щатите Сан Луис Потоси (Гуизаче, Паломас, Ла Морита, Ла Инкада, Галеана), Тамаулипас (Тула, Сан Хосе дел Ляно) и Нуево Леон (Арамбери, Ла Ескондида, Районес)
Описание:
Стебло: Единично, сферично до леко издължено, 12 см диаметър и 12 см височина, тъмно-зелено до бронзово
Ребра: 10, разделени на неоформени мамили, понякога спираловидно разположени.
Радиални бодли: 6-12 мм дълги; от тях долните 3-4 са по-къси, до 1 см; горните са с дължина 1,5 см, по-тънки, завити на горе; бели.
Централни бодли: 3-4, често различни, 2-5 (-10) см дълги, бежови
Цветове: до 4 см широки и 4 см дълги, бели до бледо-розови, много рядко жълти.
Отглеждане:
Сравнително трудни спрямо останалите от рода кактуси. Цъфтят към шестата си година при подходящо отглеждане. Често залагат пъпките си от предишния сезон. Нуждаят се от богат на хумус субстрат, по-дълбоки саксии (правят не-голяма ряпа). Поливат се по-рядко, в никакъв случай обилно. Нуждаят се от директно слънце, за да запазят компактен вид, характерен цвят и дълги бодли. През зимата се държат напълно сухи при температури 3 - 15 °C. на най-слънчевото място. Издържат на краткотрайни застудявания до - 5° C.
Размножаване: От семена или издънки .
Болести: Твърде често страдат от фузариум и други гъбични болести. Разболяват се предимно зимата. Често губят корените си.
Полеви номера:
CSD 103, GL&F 925, GM 217, HO 59, KSM 622, KSS 135, LAU 1311, PP 603, PP 858, VZD 90
Разновидности:
krainzianus: форма с чисто бели цветове, зелен епидермис, леко издължено тяло
kupcakii: растенията имат дълги до 15 см жърти хартиени бодли, розови цветове
vaskoanus: рошави бодли, от околностите на Танке де Лос Анжелос
huizachensis: търговско име на растенията от околностите на Гуизаче
